— Щом е почти, тогава контролът е на място — забеляза Поп. — Аз се ужасих, когато си наляхте цял купел от това вино, но не казах нищо, тъй като още не бях ви видял в двубоя с напитките. Знаете ли колко години има това вино? Четирийсет и осем, а вие се отнесохте с него като с вода. Хайде, Санди, сега ще ви открия тайните.
— Говорете както на себе си!
— Не очаквах от вас друг отговор. Кажете ми… — Поп се облегна на стола и втренчено се вгледа в мене. — Да, ето какво ми кажете: умеете ли да се катерите по дърво?
— Не е мъчна работа — отговорих замислен — и да се катеря по него, и да отсека дървото, както желаете. Мога дори да се спусна по дървото с глава надолу. А вие?
— О, не — срамежливо се усмихна Поп, — за съжаление аз съм доста слаб физически. Не, аз мога само да ви завиждам.
Бях дал вече много доказателства за предаността си и би било неудобно да държат от мене скрито общото положение на работата, щом беше дотрябвало умението ми да се катеря по дърво. Поради тези съображения — както предполагам — Поп ми разказа много обстоятелства. И тъй аз научих, че завчера сутринта са разпратени телеграми и писма с покани за днешното тържество и че ще се събере голямо общество.
— Вие можете, разбира се, да се досетите за причините — рече Поп, — ако вземете под внимание, че Ганувер е винаги верен на думата си. Всичко беше уредено заради Молли; той мисли, че тя няма да дойде, ала не се смята в правото си да признае това, докато не удари дванайсет часа през нощта. И тъй, вие се досещате, че му е приготвена изненада?
— О, да — отговорих аз, — досещам се. Кажете, моля ви, къде е сега тази девойка?
Той се престори, че не е чул въпроса, и аз си дадох клетва да не разпитвам повече за нея, щом това явно предизвиква мълчание. После Поп премина към подозренията си относно Томсон и Галуей.
— Аз ги наблюдавам от две седмици — рече Поп — и трябва да ви кажа, че имам аналитичен ум, благодарение на който установих стила на тези хора. Но аз допущах грешки. Затова, като повиках бързо с телеграма Дюрок и Естамп, все пак не бях съвсем уверен в точността на подозренията си. Сега работата е ясна. Всичко се водеше и се води тайно. Днес, когато се отправихте в експедиция, аз минах покрай аквариума, който вие още не сте видели, и заварих там нашите гости, и тримата. Вратата в стъкления коридор беше полуотворена и в тази част на сградата изобщо почти няма никога никого, така че аз се появих незабелязан. Томсон седеше на канапенцето и клатеше крак, Диге и Галуей стояха пред една от витрините. Те бяха спуснали ръце и преплели пръсти. Отстъпих. Тогава Галуей се наведе и целуна Диге по шията.
— Аха! — извиках аз. — Сега всичко разбирам. Значи той не й е брат!
— Виждате ли — продължи Поп и ръката му, която лежеше на масата, взе нервно да трепери. Моята ръка също лежеше на масата и също тъй затрепери като ръката на Поп. Той се наведе и разтворил широко очи, рече: — Разбирате ли? Кълна се, че Галуей е неин любовник и ние дори не знаем какво е рискувал Ганувер, като е попаднал в такова общество. Вие сте видели златната верига и сте чули какво се е приказвало там! Какво да правим?
— Много просто — рекох, — незабавно съобщете на Ганувер и нека той отпрати всички вън за десет минути!
— Отначало и аз мислех така, но като размислих с Дюрок за това, ето до какво заключение стигнах: Ганувер чисто и просто няма да ми повярва, да не говорим за цялата деликатност на едно такова обяснение.
— Че как няма да повярва, щом сте видели това?
— Сега аз вече не знам дали съм видял — рече Поп, — тоест видял ли съм така, както е било. Та това е ужасно сериозна работа. Но достатъчно е, че Ганувер може да се усъмни в зрението ми. А тогава какво? Или си представям, че сам гледам Диге с очите и разстроената душа на Ганувер — какво мислите, окончателно и изведнъж ли ще повярвам на историята с целувката?
— Истина е — рекох, като съобразих всичките му доводи. — Е добре, слушам.
Поп продължи:
— И тъй, трябва да се уверим. Ако подозрението се потвърди — а аз мисля, че тези трима души принадлежат към висшата категория на тъмния свят, — тогава нашият план — такъв план има — ще се разгърне точно в дванадесет часа в полунощ. Ако по-нататък не се окаже нищо подозрително, планът ще бъде друг.
— Ще ви помогна в такъв случай — рекох, — аз съм ваш. Но вие, струва ми се, казахте нещо за някакво дърво.
— Ето и дървото, ето че стигнахме при него. Само че това трябва да се направи, когато се стъмни.
Той каза, че от едната страна на фасадата расте много висок дъб, чийто връх се издига над третия етаж. На третия етаж, срещу дъба, са разположени прозорците на стаите, заемани от Галуей, наляво и надясно от него на същия етаж са настанени Томсон и Диге. И тъй, ние се уговорихме с Поп да се кача на това дърво след осем часа, когато всички се разотидат да се приготвят за тържеството, и да употребя на дело талантите, така блестящо приложени от мене под прозореца на Молли.