След това Поп разказа за появяването на Диге в дома. Когато излязъл в приемната, щом му доложили за пристигналата отдалеч дама, която желаела да го види незабавно, Ганувер очаквал да чуе скърцащия глас на четирийсетгодишна благотворителка със силни жестове и блестящ като хирургическо ножче лорнет, а вместо това срещнал изкусителната Диге. През нейната свенливост прозирало желанието й да защити прищявката си с всичкия жар на своите двайсет и две години, по-силен от пресметнатото кокетство, смесица от плахост и страстност, предизвикателство и готовност да се разплаче. Тя обяснила, че слуховете за забележителния дом проникнали в Бенарес и не й давали да спи. И нямало да спи, докато не види всичко. Животът изгубил за нея смисъл от оня ден, когато научила, че има дом с изчезващи стени и други главоломни тайни. Тя е богата и е обиколила земния мир, но не е опитала още такъв сладкиш.
Диге била придружена от брат си, Галуей, чието лице през време на тази тирада изразявало молба да не се осъжда младият живот, който иска повинование за всеки свой каприз. Един закоренял циник би се усмихнал, като разглежда пленителното лице с приказка в очите, сияещи от всичко и навсякъде. От само себе си се разбира, тя била сега средновековна принцеса, падаща от изнемога пред портите на вълшебен замък. Един месец преди това Ганувер бил получил решителното писмо на Молли, в което тя му съобщавала, че заминава завинаги, без да си даде адреса, но той временно бил се уморил да тъгува — тъгата, както и щастливото настроение, идва като вълна. Затова всичко, което ухаело на свежа роса, могло да намери достъп в лявата страна на гърдите му. Той и Галуей почнали да се смеят. „Точно след двайсет и един ден — рекъл Ганувер — вашето желание ще се изпълни, този срок не е определен от мен, но аз съм му верен. В това ще ми отстъпите, още повече че има какво да видите.“ Той ги оставил да му гостуват; така започнало. Скоро се явил Томсон, приятелят на Галуей, на когото също отредили помещение. Нищо не будело особени размишления, докато от отделни думи, погледи — неуловима, но подозрителна психическа еманация на всичките тия три лица — у Поп не възникнала увереност, че е необходимо да повика бързо Дюрок и Естамп.
По такъв начин в основата на сцената, в която Ганувер приел Диге, лежал характерът на Ганувер — неговите вкусове, представи за срещи и случаи; когато говорел с Диге, той слушал себе си в прекрасно музикално изпълнение.
Замириса на такъв гъст дим, както в битката на Нелсън с испанската флота, и аз казах със страшен глас:
— Ще се покатеря на дървото като катерица или змия! Поп, позволете ми да ви стисна ръката и знайте, че Санди, макар и да е може би по-млад от вас, отлично ще се оправи и с по-сложна задача!
Сякаш вълненията от тоя дан нямаше да имат край. Едва ударих с юмрук по масата, за да потвърдя думите си, на вратата потропаха и влезлият слуга обяви, че ме търси Ганувер.
— Може ли? — уплашен попитах аз.
— Санди. Вие ли сте Санди?
— Той е Санди — рече Поп, — и аз ще дойда с него.
XI
Ние минахме през ослепителните лъчи на залите, по които вчера вървях след Поп в библиотеката, и заварихме Ганувер в картинната галерия. С него беше Дюрок, той ходеше по диагонал от масата до прозореца и обратно. Ганувер седеше, подпрял брадичка върху сложените си на масата ръце и замислено следеше как ходи Дюрок. Две бели статуи в края на галерията и ярката светлина на големите прозорци от цели стъкла, които стигаха чак до паркета, придаваха на огромното помещение открит и весел характер.
Когато ние влязохме, Ганувер вдигна глава и кимна. Аз погледнах Дюрок, който ми отговори с втренчен поглед, изпълнен с ясно предупреждение, и се приближих до Ганувер. Той ми посочи стол, аз седнах, а Поп продължаваше да стои, като прекарваше нервно пръст по брадичката си.
— Здравей, Санди — рече Ганувер. — Как ти харесва тук? Напълно ли се нареди?
— О, да — рекох. — Все още не мога да се опомня.
— Така значи? — замислено продума той и млъкна. После, като ме погледна разсеяно, додаде с усмивка: — Повиках те ето защо. Аз и моят приятел Дюрок, който говори за тебе във висок тон, решихме да уредим съдбата ти. Избирай, ако искаш, не сега, а след като обмислиш строго: какъв искаш да станеш. Можеш да назовеш каквато щеш професия. Но само не бъди оня знаменит шахматист, който, като получил през нощта телеграма, заминал сутринта на състезанието в Лис и спечелил от самия Капабланка пет от шестте игри. В противен случай ти ще свикнеш да напущаш приятелите си в трудните минути на живота им, за да излезеш с кон право пред царя.