— Ужасно! — рече Дюрок. — Ужасно! — повтори той в силна възбуда.
— Съгласен съм. — Ганувер погледна куклата и попита: — Ксаверий, чувствуваш ли нещо?
Всички побледняхме при този въпрос, очаквайки може би потресаващо „да“, след което можеше да настъпи смут. Автоматът люшна глава и скоро продума:
— Аз, Ксаверий, не чувствувам нищо, защото ти говориш сам със себе си.
— Ето отговор, достоен за жив човек! — забеляза Галуей. — Какво, какво има в този глупак? Как е устроен той?
— Не знам — рече Ганувер, — обясняваха ми, тъй като аз купих и патента, но малко нещо разбрах. Принципът на стенографията, радий, логическа система, разработена с помощта на чувствителни цифри — ето, струва ми се, всичко, което се е запазило в ума ми. За да извикаш думи, необходимо е при обръщението да казваш „Ксаверий“, иначе той мълчи.
— Самолюбив е — рече Томсон.
— И самодоволен — додаде Галуей.
— И влюбен в себе си — определи Диге. — Кажете му нещо, Ганувер, аз се страхувам!
— Добре, Ксаверий! Какво ни очаква днес и изобщо?
— Ето това се нарича да питаш както трябва! — разкиска се Галуей.
Автоматът люшна глава, отвори уста, захлопа с устни и аз чух резлив като скърцане на кепенци отговор:
— Мигар съм прорицател? Всички ще умрете; а ти, който ме питаш, ще умреш пръв.
При този отговор всички побягнаха като залени с вода.
— Стига, стига! — извика Диге. — Той е неук, този Ксаверий, сърдита съм ви, Ганувер! Това е непростително изобретение.
Излязох последен, като отнесох в тила си отговора на куклата: „Сърди се сама на себе си!“
— Наистина — рече Ганувер, изпаднал в явно нервно състояние — понякога думите му смайват, случва се също тъй, че отговорът не е на място, макар и рядко. Така веднъж казах: „Днес е топъл ден“ — и срещу мен изскочиха думите: „Хайде да пием“.
Всички бяхме развълнувани.
— Е какво, Санди? Учуден ли си? — попита Поп.
Аз бях учуден по-малко от всички, тъй като винаги очаквах най-невероятни явления, и сега се убедих, че възгледите ми за живота се потвърдиха по блестящ начин. Затова рекох:
— Какви ли още други неща ще срещнем у загадъчните творци?
Всички се разсмяха. Само Диге ме погледна, сбърчила вежди, като че питаше: „Защо си тук? Обясни.“
Но с мене не смятаха за необходимо или интересно да се занимават така, както вчера, и аз скромно застанах отзад. Възникнаха предложения да отидем да разгледаме оранжерията, дето се намираха редки тропически пеперуди, да разгледаме също тъй отново докараните картини на стари майстори и статуята, открита в Тибет, но след Ксаверий никой нямаше истинско желание за никакви развлечения. За него почнаха да говорят с такова увлечение, че не се виждаше краят на споровете и възклицанията.
— Вие много ли чудовища имате? — рече Диге на Ганувер.
— Някое и друго. Аз винаги съм обичал играчките, може би защото съм играл малко в детството си.
— Трябва да ви вземем под опека и да наложим секвестър върху капитала до пълнолетието ви — обяви Томсон.
— Наистина — продължаваше Диге — такава маса от пари за… хъм… прищевки. И какви прищевки!
— Вие сте права — много сериозно отговори Ганувер. — В бъдеще е възможно друго. Не знам.
— Тогава да питаме Ксаверий! — извика Галуей.
— Пошегувах се. Има прелест в разточителствата, които не носят загуби.
След това решиха все пак да отидат да видят тибетската статуя. От умора изпаднах в някакво затъпение, не съобразявах добре какво се върши. Почти спях стоешком, с отворени очи. Когато обществото тръгна, в пълно безразличие понечих да тръгна след него, но когато следващата врата го скри, аз, готов да падна на пода и да заспя, се спуснах към канапето, което се намираше до стената на широкия проход, и седнах на него в пълна изнемога. Бях уморен до отвращение към всичко. Апаратът на възприятията ми отказваше да работи. Твърде много имаше от всичко! Отпуснах глава на ръце, вцепених се, задрямах и заспах. Както се оказа по-късно, Поп се върнал, обезпокоен от отсъствието ми, и се помъчил да ме събуди, но безуспешно. Тогава той извършил истинско предателство — върнал всички да видят как спи Санди Пруел, сразен от богатството, върху канапето на загадъчния дворец. И следователно аз съм бил известно време зрелище, но, разбира се, не съм знаел това.