— Ето я феята! — рече капитан Орсуна. — Кълна се, че е тя!
Треперещата ръка на Галуей, който си закрепи монокъла, рязко падна на масата.
Диге, навела внимателния поглед, с който оглеждаше влязлата, стана, но Галуей я накара да седне със силно, грубо движение.
— Да не си посмяла! — рече той. — Ти ще седиш.
Тя се отпусна с презрение и тревога, сбърчила студено вежди. Томсон, закрил с ръка лице, седеше и търкаляше хлебно топче. Аз през цялото време стоях. Стояха също Дюрок, Естамп, капитанът и много от гостите. Върху празника като върху ливада падна сянка.
Настана движение, някои излязоха от масата и застанаха по-близо до нас.
— Вие ли направихте това? — рече Ганувер на Дюрок, като сочеше Молли.
— Ние бяхме трима — през смях отговори Дюрок. — Аз, Санди, Естамп.
Ганувер рече:
— Какво е това? — но гласът му секна. — Е, добре — продължи той, — сега не мога да ви благодаря. Вие разбирате.
— Огледайте се, Молли — заприказва той, като я водеше за ръка наоколо — ето всичко онова, както вие го строяхте на брега на морето, както то ви се представяше тогава. Познавате ли го сега?
— Не трябва… — рече Молли, после се разсмя. — Бъдете по-спокоен. Аз много се вълнувам.
— А аз? Простете ми! Ако се побъркам, така трябва да бъде. Дюрок! Естамп! Орсуна! Санди, измамнико! И ти също мълчеше. Вие всички ме подпалихте от четирите краища! Не се сърдете, Молли! Молли, кажете нещо! Кой ще ми обясни всичко?
Девойката мълчаливо стисна и раздруса ръката му, като мъжествено откри с това сърцето си, на което се беше паднало да изпита толкова много през този ден. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Еверест — рече Дюрок. — Това още не е всичко!
— Напълно вярно — с предизвикателство се обади Галуей, като стана и се приближи до Ганувер. — Кой например ще ми обясни някои и други неясни неща в работата на сестра ми Диге Алвавиз? Познавате ли тази девойка?
— Да — рече смутена Молли, като поглеждаше Диге, — познавам я. Но нали аз съм тук.
— Най-сетне избавете ме… — продума Диге, като ставаше — от каквато и да е ваша поза, Галуей, поне в мое присъствие.
— Август Тренк — рече Дюрок на Галуей, като заглуши всички, — аз ще ви обясня какво се е случило. Вашият другар Джек Харисон, по прякор „Вас ис дас“ и вашата любовница Етел Майер трябва да разберат намека ми или да ме признаят доста глупав, за да обяснявам положението. Вие загубихте!
Това беше казано високо и тежко. Всички се вцепениха. Напуснали масата, гостите се събраха като облак около неочакваното действие. Сега ние стояхме сред тълпата.
— Какво значи това? — запита Ганувер.
— Това е финалът! — извика Естамп, като излезе напред. — Трима души се бяха наканили да ви ограбят под чуждо име. По какъв начин — известно ви е.
— Молли — рече Ганувер, трепнал, но доста спокойно, — и вие, капитан Орсуна! Моля, отведете я. Мъчно ще й бъде да стои сега тук.
Той предаде девойката, послушна, усмихната, в сълзи, на мрачния капитан, който попита: „Гълъбице, искате ли да поседим малко заедно?“ — и я отведе. Когато си отиваше, тя се спря и рече: „Ще бъда спокойна. Всичко ще ви обясня, всичко ще ви разкажа — чакам ви! Простете ми!“
Така рече тя и аз не познах в нея Молли от бординхауза. Това беше девойка на място, потресена, но твърда в тревогата и чувствата си. Аз се зачудих също на самообладанието на Галуей и Диге; за Томсон е трудно да кажа нещо определено: щом чу как заприказва Дюрок, той стана, мушна ръце в джобовете и подсвирна.
Галуей вдигна юмрук наспроти слепоочието си, притисна го до главата си и рязко го спусна. Той се смути само за миг. Като движеше ветрилото пред лицето си, Диге безмълвно се смееше и продължаваше да седи. Дамите я гледаха, коя право в лицето с ужас, коя през рамо, но тя, не забелязвайки сякаш това оскърбително внимание, следеше Галуей.
Галуей й отговори с поглед на човек, получил удар по бузата.
— Въжето се скъса, сестричке! — рече Галуей.
— Ба! — рече тя, станала бавно, и като се прозя престорено, обгърна с безсилно високомерен поглед тълпата от лица, които гледаха сцената с мълчалива тревога.
— Диге — рече Ганувер, — какво е това? Истина ли е?
Тя вдигна рамене и се извърна.
— Тук е Бен Дрек, преоблечен като слуга — заговори Дюрок. — Той установи идентичността на тези хора с героите от шантажната история в Ледингент. Дрек, къде сте? Вие ни трябвате!