Един млад слуга с черен кичур на челото излезе от тълпата и весело кимна на Галуей.
— Ало, Тренк! — рече той. — Преди десет минути смених вашата чиния.
— Ето това е триумф! — намеси се Томсон, като мина пред всички с ловко обръщане на рамото. — По-мъчно е да откриеш името, отколкото да обърнеш стената. Хайде, Дюрок, вие ни поставихте в шах и мат. Това е ваша работа!
— Сега разбрах — рече Ганувер. — Открийте се! Кажете всичко… Вие бяхте мои гости. Аз бях любезен с вас, кълна се — аз ви вярвах! Вие откраднахте отчаянието ми, от моята скръб направихте апашки шперц! Вие, вие, Диге, направихте това! Какво, безумци, искахте от мене? Пари? Име? Живот?
— Плячка — рече Галуей. — Вие не ме познавате.
— Август, той има право на откровеност — забеляза изведнъж Диге, — па макар и като подарък. Знайте — рече тя, като се обърна към Ганувер и го изгледа мрачно, в това време, когато устните й се усмихваха студено, — знайте, че има начин да се съкратят дните на човека незабелязано и мирно. Надявам се, ще оставите завещание?
— Да.
— То щеше да бъде оставено на мене. Вашето сърце е в благоприятно състояние за решителен опит без всякакви следи.
Ужас обхвана всички, когато тя каза тези мъчителни думи. И ето, стана нещо, от което потреперих до сълзи; Ганувер втренчено погледна Етел Майер в лицето, взе ръката й и бавно я поднесе към устните си. Тя я изтръгна с омраза, като отскочи и извика.
— Благодаря ви — много сериозно рече той — за онова мъжество, с което се открихте. Аз бях сега като дете, което се е уплашило от тъмния ъгъл, но знае, че зад него, в другата стая, е светло. Там има гласове, смях и отдих. Аз съм щастлив, Диге — за последен път ви наричам Диге. Разделям се с вас като с гостенка и жена. Бен Дрек, дайте белезниците!
Той отстъпи, като пусна пред себе си Дрек. Дрек помаха с гривните и улови ловко отблъскващата го женска ръка; ключалката щракна и двете ръце на Диге, безсилно дръпнати, отразиха в лицето й зло страдание. В същия миг от лакеите беше уловен опитващият се да се изскубне Томсон и беше изтръгнат револверът на Галуей. Дрек окова всички.
— Помнете — рече Галуей, като се олюляваше и задъхваше, — помнете, Еверест Ганувер, че зад вас не е светло! Там не се намира осветена стая. Вие сте идиот.
— Какво, какво? — извика дон Естебан.
— Правя скандал — отвърна Галуей — и вие няма да ме ударите, защото съм окован. Ганувер, вие сте глупак! Мислите ли, че девойката, която преди малко беше тук, и този дворец са съвместими? Стига де, погледнете лицето й. Аз виждам нещата, както са. На вас ви беше нужна една жена — ако ви я оставех — моята любовница Етел Майер; в този дом тя е тъкмо онова, което трябва. По-добро няма да намерите. Вашите пари биха се понесли подире й в див галоп. Тя би знаела как да завоюва най-безпощадната висина. От вас, нищожество, което умее само да мечтае, защото обладава Голконда, тя би сплела железен възел, би ви показала прелестта на неизвестния вам порочен живот с мирис на хиацинт. Вие сте извършили престъпление, като сте отклонили златото от неговата пряка цел — да расте и мачка — накарали сте тигъра да се усмихва на играчките и всичко това, за да хвърляте скъпоценния каприз в краката на една девойка, която ще се смее простосърдечно, ако й покажете пръст! Ние знаем вашата история. Тя е купена от нас и щеше да бъде зачеркната. Щеше! Сега вие я продължавате. Но вие няма да успеете да дръпнете права черта. Между вас и Молли ще има двайсет хиляди крачки, които е необходимо да направите, за да обходите всичките тия — кълна се! — превъзходни зали, или тя сама ще стане Емилия Ганувер — повече, отколкото искате това, три пъти, сто пъти Емилия Ганувер!
— Никога! — рече Ганувер. — Но двайсет хиляди крачки… Вашата сметка е вярна. Ала аз забранявам да говорите по-нататък за това. Бен Дрек, пуснете юнака, пуснете жената и оня, третия. Гневът ми се уталожи. Днес никой не бива да пострада, дори враговете. Пуснете ги, Дрек! — повтори Ганувер на учудения агент. — Вие може да продължите лова, където искате, но само не у мене.
— Добре, ох! — Дрек, страшно ядосан, освободи окованите.
— Комедиант! — подхвърли Диге с гняв и смях.
— Не — отговори Ганувер, — не. Аз си спомних Молли. Правя това заради нея. Впрочем мислете каквото щете. Вие сте свободни. Дон Естебан, бъдете така добър, напишете на тия хора чек от петстотин хиляди и да не ги виждам повече!
— Слушам — рече корабовладелецът, като изваждаше чековата книжка. — Хайде, Тренк, и вие, мадам. Майер, отгатнете: боза или баница.