- Той знаеше ли? Съпругът ти?
Франсис бе отпуснала ръце в скута си. Сега сплете пръсти, после ги разплете и отново ги стисна.
- Първите няколко седмици от познанството ни той беше трескав през половината време. Познаваше лицето ми. В някои дни си мислеше, че вече сме женени. Понякога ме наричаше Вайълет. Някой ми каза, че това било името на починалата му сестра. Друг път, късно нощем, ме молеше да го държа за ръка и да му пея. Когато болките му станеха непоносими, аз го правех, въпреки че гласът ми е ужасен. - Позволи си лека усмивка. - Никога не съм срещала по-нежен човек. В нощта, когато му казах, че ще се омъжа за него, той се разплака от щастие.
Ейвис стисна очи от болка и Франсис изчака, докато спазъмът отмине. После продължи с ясен глас в смрачаващата се стая.
- Неговият командващ офицер, капитан Бейли, знаеше, че Чоки няма близки. Знаеше също, че аз няма какво толкова да спечеля от брака и че съвсем простичко, това ще го направи щастлив. Затова се съгласи да даде позволение, макар че мнозина на неговото място сигурно биха отказали. Не беше много достойна постъпка от моя страна, вярно, но наистина имах чувства към него.
- И си знаела, че това е начинът да се измъкнеш.
- Да. - Леко крива усмивка заигра по устните й. - Не е ли ирония това? Момиче с моето минало да се омъжи за единствения, който никога не я е докоснал с пръст.
- Но поне си запазила репутацията си непокътната.
- Не. Не стана така. - Франсис мачкаше полата си, същата корава от солта и изпоцапана пола, с която беше на спасителната лодка. - Няколко дни преди двамата с Чоки да се оженим, аз седях пред полевата кухня и перях превръзки, когато онзи артилерист се появи и... Тя се задави. - ...опита се да пъхне ръка под полата ми. Изпищях и го ударих силно през лицето. Само така можех да се откача от него. Но когато другите сестри изтичаха навън, той им каза, че само за това ставам. Че ме познавал от Ейнсвил. Това предопредели всичко, разбираш ли? Много малък град е, а аз им бях казала откъде съм. Решиха, че няма как да не е вярно. - Тя замълча за малко. - Мисля, че по-лесно биха приели, ако им беше казал, че съм убила човек.
- Някой каза ли на Чоки?
- Не. Но мисля, че това беше от съчувствие към него. О, някои решиха да не обръщат никакво внимание на инцидента. Предполагам, че когато си видял толкова много смърт отблизо, репутацията на хората не ти прави впечатление. Но всички знаеха какви са чувствата му към мен, а и състоянието му беше деликатно. Мъжете са лоялни един към друг... Понякога го изразяват по странен начин.
- Но сестрите са постъпили като мен в преценката си за теб?
- Повечето, да. Мисля, че старшата сестра беше на друго мнение. Бяхме работили заедно много дълго. Познаваше ме - познаваше ме като друг човек. Само ми каза, че трябва да се възползвам максимално от това, което ми е дал. Не всеки получава втори шанс в живота.
Ейвис лежеше и гледаше в тавана.
- Сигурно е била права. Никой не е длъжен да знае. Няма защо да знае... каквото и да било.
Франсис повдигна вежда, не особено уверена.
- Дори и след всичко станало?
Ейвис сви рамене.
- Англия е голяма страна. Има много хора. А и Чоки ще се погрижи за теб сега.
След като Франсис не отговори нищо, Ейвис попита:
- Нали никой не му каза накрая? Не и след всичко друго?
- Не - потвърди Франсис. Никой не му каза.
От другата страна на вратата, където слушаше разговора, все още стиснал напълно студените вече тенекиени канчета с чай, пехотинецът отмести бавно глава от твърдата повърхност и затвори очи.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Имаше любовни истории и няколко женитби, и тъй като беше холандска територии, налагаше се да се подписват множество документи... Обикновено пръстените бяха изработвани от зъболекари с неговата бормашина, а сватбените рокли бяха най-различни - от творения от бяла мрежа против комари до болничната униформа на австралийската сестринска служба... Според разпоредбите в армията, булките веднага се връщаха в Австралия.
„Специална служба“, Джоун Кроуч
Моротай, острови Халмахеръс, 1946 г.
- Знам, че е необичайно - каза Одри Маршал, - но ти ги видя. Знаеш какво й причини това на нея.
- Трудно ми е да го повярвам.
- Била е само дете, Чарлс. На петнайсет, както ми каза.
- Той е много привързан към нея, това е ясно.