- Какво лошо може да има?
Старшата сестра отвори едно чекмедже и извади бутилка с бледокафява течност. Вдигна я и той кимна, като отказа добавката от хлорирана вода, която стоеше в кана на бюрото й. Трябваше да поговорят по-рано, но бе станал инцидент на пътя към американската радарна станция: джип се бе блъснал в холандски камион с боеприпаси и се бе преобърнал, при което един човек бе загинал, а двама бяха ранени. Капитан Бейли бе прекарал повече от час с холандските власти, попълвайки безброй формуляри, и бе обсъждал инцидента с командващия офицер на холандските части. Един от мъжете бе личният му ординарец; сега бе разстроен и изморен.
Отпи глътка, видимо недоволен, че трябва да се занимава и с този нов проблем в добавка към всичко останало.
- Може да ни навлече неприятности. Човекът не е на себе си.
- Знае, че я обича. Това ще го направи щастлив. А и освен това, какво може да направи тя? Не може да остане да работи като сестра тук, след като всички знаят. Не може да остане и в Австралия.
- О, стига, страната е голяма.
- Но някой я откри и тук, нали?
- Не знам...
Старшата сестра се надвеси над бюрото.
- Тя е добра сестра, Чарлс. Добро момиче. Помисли само какво направи за твоите хора. Спомни си за Петерсен и Милс. За О`Халоран и ужасните му рани.
- Знам.
- Какво лошо има? Момчето няма пари, нали? Каза, че няма и близки роднини. Снижи глас. По-добре от мен знаеш колко е зле физически.
- А ти много добре знаеш, че се опитах сериозно да предотвратя подобно нещо. Толкова много документи трябва да се пишат, като начало.
- Разбираш се добре с холандците. Сам си ми го казвал. Ще подпишат какъвто документ им представиш.
- Убедена ли си, че идеята е разумна?
- Ще донесе малко щастие на него и спасително въже за нея. Ще има право да замине за Англия. Там ще стане превъзходна сестра. Какво лошо има?
Чарлс Бейли въздъхна дълбоко. Остави чашата на бюрото си и се обърна към жената срещу него.
- Трудно е да ти откаже човек каквото и да било, Одри.
Тя се усмихна с вида на човек, който знае, че битката е спечелена.
- Ще направя каквото е нужно - каза тя.
Свещеникът беше делови човек. Смазан от болката и страданието, на които бе станал свидетел, той лесно склони да помогне. Младата сестра, негова любимка, бе идеален пример за изкупителната сила на брака, казваше си той. И ако това помагаше на горката душа до нея поне за малко да се отърве от ужасите в последните му няколко седмици, той бе напълно убеден, че Господ ще го разбере. Когато старшата сестра му благодари, той отвърна само, че според него Всевишният е много по-прагматично настроен, отколкото всички смятат.
Тримата се поздравяваха взаимно за взетото решение, макар и да ги мъчеше известно любопитство как ще се приеме планът им от главните засегнати от него. Останаха в кабинета достатъчно дълго, че да отбележат повода с още едно питие. С медицинска цел, естествено, усмихнато отбеляза сестрата, сочейки бледото лице на капитан Бейли. Тя не можеше да понася мъже с бледи лица: все й се искаше да провери кръвните им показатели.
- Единственият проблем с кръвта ми е, че няма достатъчно уиски в нея - измърмори капитанът.
Вдигнаха тост за сестра Люк, за бъдещия й съпруг, за края на войната и за Чърчил, в добавка. Малко след десет часа те влязоха в палатката на отделението, малко по-изправени, малко по-притеснени и готови да застанат пред своите подчинени.
- Тя е в отделение Б - каза сестрата, която четеше някакво писмо на бюрото на нощния дежурен.
- С ефрейтор Маккензи - уточни старшата сестра, като се обърна тържествуващо към капитан Бейли. Всичко щеше да се подреди по най-добрия начин. - Видяхте ли?
Минаха по покритата с пясък пътека между леглата, като внимаваха да не събудят вече заспалите, после дръпнаха завесата да влязат в другото отделение, като капитан Бейли застана за миг на едно място, за да удари, проклинайки, комара, който бе кацнал на врата му. После спряха.
Сестра Люк вдигна очи, когато ги чу да влизат. Погледна ги с неразгадаемо изражение. Беше се привела над леглото на Алфред - Чоки - Маккензи, три четвърти от което бе закрито от мрежата против комари. Тъкмо покриваше с белия чаршаф лицето му.
Ейвис спеше, когато пехотинецът се върна с две нови, още топли чаши чай. Почука два пъти и влезе, вперил поглед в краката си, докато пресичаше малката стая. Остави двете чаши на масичката между леглата. Беше се надявал, че служителката от женския корпус ще бъде с тях.
Франсис, която стоеше наведена над леглото на Ейвис, подскочи, явно не беше го очаквала. Страните й леко се обагриха. Той забеляза, че изглежда изтощена. Преди няколко часа вероятно би се поддал на изкушението да я докосне. Сега, след като бе чул думите й, знаеше, че няма да го направи. Отстъпи назад към вратата и застана, разтворил леко крака, изпънал рамене, сякаш да докаже нещо на себе си.