Никол целият пламтеше като трескав, въпреки хладния нощен въздух. Помисли си, че ще се наложи да си тръгне, да се усамоти някъде. Където и да било.
- Сър, аз...
- Горката. Тя е втората на борда, между другото.
Кожата му гореше. Изпита внезапна нужда да се гмурне в студената вода.
- Втората какво, сър?
- Вдовица. Получихме телеграма вчера за едно от момичетата на палуба Б. Самолетът на съпруга й се разбил в Съфолк. Тренировъчен полет, можеш ли да си представиш?
- Съпругът на госпожа Маккензи е бил убит? - Никол замръзна. Усети пристъп на угризения, сякаш го бе пожелал.
- Маккензи ли? Не, не, той... загинал е преди време. Още в Тихия океан. Странно решение всъщност да напусне Австралия, след като няма към какво да се стреми тук. Но това е войната. Той подуши въздуха, сякаш можеше да долови близостта на сушата.
Вдовица?
- Погледни само. Вече няма смисъл да си лягаме. Хайде, Никол, ела да пийнеш едно с мен.
Вдовица? В думата отекваше великолепно чувство. Искаше му се да извика: „Тя е вдовица!“. Защо не му беше казала? Защо не беше казала на никого?
- Никол? Какво предпочиташ? Чаша шотландско?
- Сър? - Погледна назад към люка, изведнъж отчаяно закопнял да се върне в каютата й, да й каже какво е научил. „Защо не й казах истината?“, мислеше си той. „Тя можеше да ми се довери.“ Внезапно осъзна, че тя вероятно е смятала, че положението й на омъжена жена й предлага единствената закрила, която някога е имала.
- Твоята всеотдайност към службата е възхитителна, момко, но този път ти заповядвам. Отпусни се малко.
Никол усети как се навежда към люка.
- Сър, аз наистина...
- Хайде, пехотинецо, направи ми тази услуга. - Той изчака, докато се увери, че Никол върви към неговата каюта. После го погледна, а в лукавата му усмивка се таеше заговорническа нотка, което бе изключителна рядкост. Освен това, как ще си почине някога онова малко кученце, ако непрекъснато се ослушва за стъпките ти пред вратата?
Докато влизаше в каютата, Хайфийлд размаха предупредително показалец.
- Нищо не ми убягва, Никол. Може и да съм пред пенсия, но едно ще ти кажа - няма нещо, което да се случва на кораба, за което да не знам.
Докато дойде време да напусне капитанските покои, вече ще е прекалено късно да я буди. Сега няма нищо против: знае, че разполага с време. Стомахът му е пълен с уиски, а в главата му отеква постоянно онази дума и той знае, че има цялото време на света. Примижава срещу прекалено ярката синева на небето, докато пресича самолетната палуба, забавя крачка по палубата с хангарите и после, когато стига до помещенията на жените, той спира, наслаждавайки се на утринната тишина, на крясъците на чайките от пролива на Плимут, звуците на дома.
Загледан във вратата, знае, че обича този метален правоъгълник, както не е обичал нищо друго досега. После, след мигновено колебание, се обръща, слага ръце зад гърба и застава отвън, здраво стъпил на опушения под, примигващ бавно, леко замаян от пиенето и от пурите.
Той е единственият пехотинец, който на сутринта ще носи неизгладена униформа без излъскани копчета. Единственият пехотинец, който нарушава заповедите, като стои в непозволена близост до булките.
Той е единственият пехотинец на пост по цялото протежение на хангарната палуба и по лицето му са изписани гордост и покровителствено чувство, примесени с неизразимо облекчение.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Австралийски булки - 655 на брой - на британски моряци стъпиха на английска земя снощи, когато двадесет и три хиляди тонният самолетоносач „Виктория“ хвърли котва в Плимут. Те донесоха със себе си и своите истории:
Приключение - Госпожи Айрийн Скинър, на двадесет и три, потомка на преподобния Самюъл Марсдън, заселил се в Австралия през хиляда седемстотин деветдесет и четвърта година, заяви: „Ние можем да се заселим в Нюфаундленд или в Англия, или където и да било, стига да намерим приключения и удовлетворение“.
Романтика - Госпожа Гуен Клинтън, на двадесет и четири, чийто съпруг живее в Уембли, сподели за брака си: „Той беше разквартируван при нас в Сидни. Бях очарована от него и това беше всичко“.
Песимизъм - Госпожа Норма Клифърд, двадесет и три годишна, съпруга на флотски инженер: „Казвали са ми, че не можеш да си купиш прилични обувки в Англия“. Тя донесла със себе си деветнадесет чифта.