Доковете бяха започнали да се пълнят с хора още с пукването на зората. Отначало от неколцина притеснени на вид мъже с вдигнати против студа яки, които пушеха или изчезваха за малко да презаредят с чай и препечени филийки, а после и от по-големи групички, семейства, застанали скупчени близо един до друг на дока, като от време на време сочеха към приближаващия се кораб. Махаха на онези от булките, които вече бяха на палубата. Радиооператорът бе разменил няколко съобщения с началника на пристанището и с членове на Британския червен кръст. Бяха му казали, че някои от съпрузите били принудени да спят по входовете на сградите, тъй като в целия Плимут не можело да се намери и едно свободно легло.
- Моряците по местата за акостиране, моряците по местата за акостиране, свободните от дежурство за деня да освободят горната палуба, да се затворят всички врати и люкове. Високоговорителят се изключи. Това бе последната команда, преди да влязат в пристанището.
Капитанът стоеше, опрял ръце на перилата пред себе си. Връщаха се у дома.
Каквото и да означаваше това.
Никол бе проверил в лазарета, в столовата на палубата и банята за жените, предизвиквайки възмутени писъци и смут. Сега тичаше по хангарната палуба към голямата столова на булките, безразличен към любопитните погледи на последните жени, които се връщаха от закуска. Вървяха ръка за ръка, с направени прически, с рокли и сака, изгладени с безупречно остри ръбове, с леко приведени от вълнение рамене. На два пъти се размина с други пехотинци, които отиваха към самолетната палуба; като го видяха колко бърза и знаеха репутацията му, те предположиха, че е изпратен по важна задача. Едва след това, когато осъзнаеха колко омачкана е униформата му, а лицето му - небръснато, можеха да подхвърлят, че Никол изглежда малко небрежно. Невероятно как някои мъже смятат, че могат да запуснат външния си вид, след като се прибират у дома.
Спря рязко пред главния вход и огледа залата. Имаше само около трийсетина жени: толкова близо до слизането на брега, повечето довършваха опаковането на багажа си, стояха в очакване на палубата с лодките или в кулите за оръдията с развени от резкия морски бриз поли. Остана за миг, изчаквайки едно момиче да се обърне или друго да вдигне глава, за да е сигурен, че никоя от тях не е тя. После изруга мислено замаяната си глава.
Откъде да започне търсенето си? Навсякъде обикаляха разни хора. Само за половин час как можеше да открие един човек на кораб, който е истински лабиринт от стаи и отделения, сред хиляда и шестстотин други?
- Тревър, госпожа Анет. - Служителката на женския корпус стоеше в горния край на подвижното мостче и чакаше госпожа Тревър да си проправи път до началото на групата. Последва кратко мълчание, преди да се появи куфар, вдигнат високо от една руса жена с прическа на големи букли и килната шапка в резултат на мъчителното промушване в тълпата.
- Аз съм! - викна тя. - Слизам!
Вашият багаж е освободен от митническите власти. Куфарите ви ще бъдат на дока и ще ви е нужен документ за самоличност, за да си ги получите. Можете да слизате.
- Служителката на женския корпус прехвърли папката със списъка в лявата си ръка. Късмет - пожела й тя и протегна ръка.
Госпожа Тревър, вече вперила поглед в долния край на подвижното мостче, разсеяно я стисна и вдигнала куфара си до ханша, заслиза надолу, леко залитайки на високите си токчета.
Врявата бе оглушителна. На борда женските гласове се извисяваха в напрегнатото очакване, булките постоянно надигаха глави и подскачаха, мъчейки се да зърнат любимия човек в тълпата. Около долния край на подвижното мостче стояха на пост няколко пехотинци и задържаха тълпата, която напираше да ги посрещне.
На дока имаше духов оркестър, който свиреше „Полковник Боги“, а един човек с мегафон в ръка безуспешно се опитваше да отстрани хората от ръба на кея. Блъскащи се една в друга групички викаха и махаха с ръце, опитвайки се да привлекат нечие внимание, крещяха високо и думите им се носеха с бриза, загубени в общата какофония.
Маргарет се бе наредила на опашката с разтуптяно сърце, надявайки се, че скоро ще може да седне. Жената пред нея все подскачаше в опит да види нещо над главите на другите и на два пъти я блъсна. Обикновено това би предизвикало солен коментар от страна на Маргарет, но сега устата й бе пресъхнала, а неспокойствието я приковаваше на място.