- Чакайте малко обади се една червенокоса жена, докато вдяваше конеца си. Нейният Стан замина през ноември. Каза ми, че е бил на същия кораб като моя Ърни.
- Значи не може да чака бебе.
Или пък чака... и...
Няколко жени се ококориха, дори имаше и разменени иронични усмивки.
- Искаш ли да направиш едно малко кенгуру, скъпа Сара? Госпожа Профит се усмихна топло на момичетата, и измъкна няколко парчета светлокафяв филц от чантата си с платове. Според мен малките кенгуру са много сладки, нали?
След няколко минути Джийн се върна на стола си и предизвикателно скръсти ръце. После усети, че явно вече не е предмет на обсъждане, и видимо се отпусна, макар че може би се зачуди на внезапното усърдие в изработването на играчки от страна на околните.
- Аз срещнах Иън, моя съпруг, на чаено парти с танци - обади се Ейвис в опит да разчупи атмосферата. - Аз бях в комитета по посрещането от страна на младите дами, а той беше вторият човек, на когото предложих чаша чай.
- Само това ли му предложи?
Беше Джийн. Трябваше да го очаква.
- От онова, което дочувам, съмнявам се, че всички споделяме твоята представа за гостоприемство - върна й го тя. Спомни си как се бе изчервила, докато наливаше чая; той беше се вторачил открито в глезените й - с които тя много се гордееше.
Старшина Иън Стюърт Радли. Двайсет и шест годишен, с цели пет години по-голям от нея, което Ейвис смяташе за напълно подходящо, висок и строен, с очи с цвета на морето, акцент на британски джентълмен и широки, нежни ръце, които я бяха накарали да потрепери първия път, когато бяха докоснали нейните, макар и да държеше маслена бисквитка. Беше я поканил на танц, нищо че на дансинга нямаше никой друг, и понеже той беше на служба, тя си бе казала, че ще изглежда подло да откаже. Какво представляваше един куикстеп или шотландски танц, след като той срещаше всеки ден смъртта?
След по-малко от четири месеца двамата бяха женени след изискана церемония в Гражданския регистър на улица „Колинс“. Баща й бе доста изненадан, бе накарал майка й да я разпитва дискретно, по женски, разбира се дали няма някаква причина за подобна бърза сватба, освен скорошното заминаване на младежа. Иън бе заявил на баща й, много достойно според нея, че той няма нищо против да изчака, ако такова е желанието на родителите на Ейвис, че не би направил нищо, с което да ги разстрои, по тя бе категорично решена да стане госпожа Радли. Войната бе ускорила всичко, съкратила бе значително обичайния график на подобни неща. А и тя знаеше, още от онази първа чаша чай, че на света няма друг, за когото би желала да се омъжи; няма друг, на когото би желала да дари значителното си състояние.
- Но ние не знаем нищо за него, скъпа - бе казала майки й, кършейки ръце.
- Той е идеален.
- Знаеш, че нямам това предвид.
- Какво искаш да знаеш? Сражава се, за да пази линията Бризбейн, нали? Нима защитата на страната ни, рискуването на живота на дванайсет хиляди мили от дома му, за да ни спаси от японците, не го прави достоен за ръката ми?
- Няма нужда от мелодрама, миличка - беше се обадил баща й.
Отстъпиха, естествено. Винаги го правеха. Сестра й Дийна бе побесняла.
- Моят Джони бе разквартируван у леля ми Вай - обади се друго момиче. - Струваше ми се прекрасен. Промъкнах се в стаята му на втората нощ от настаняването му и толкоз.
- Най-добре да се действа бързо - подхвърли друга жена под гръмкия смях наоколо. - Да си запазиш територията.
- Особено ако Джийн е наблизо.
Дори Джийн намери това за забавно.
- И така, кой иска да пробва да направи една от тези прелестни огърлици? Госпожа Профит вдигна една груба на вид верига от алуминиеви намотки. - Сигурна съм, че такива се носят от най-елегантно облечените жени в Европа.
- Другата седмица ще ни покажат как да правим модни вечерни наметки от конски чулове.
- Чух това, Едуина. Госпожа Профит внимателно остави огърлицата на масата.
Извинете, госпожо Пи, но ако моят Джони ме види да нося подобна, няма да знае дали да ме целуне, или да провери отзад дали не съм снесла яйце.
Последва експлозия от смях, изблик на едва сдържана истерия.
Госпожа Профит въздъхна и остави ръкоделието си. Сериозно! Такова поведение можеше да се очаква е приближаването на деня на отплаване, но все пак! Работата с тези момичета беше направо изтощителна.
- Е, ти кога заминаваш?
Семейството, което бе приютило Джийн, живееше само на две преки от хотела, затова момичетата се прибираха заедно, без да бързат особено. Въпреки споделената неприязън, която изпитваха една към друга, и на двете не им се искаше да седят самички в стаите си отново.