- Иначе щеше да ми кажеш, нали?
- Моята малка принцеса ли е?
- О, татко, слава богу. Има проблем.
Баща й не каза нищо.
- С транспорта.
- Говорих лично с командир Гилд. Обеща ми, че ще отплаваш със следващия...
- Не, не е това. Осигурил ми е място на кораба.
- Тогава какъв е проблемът?
Чу гласа на майка си зад гърба на баща си: „Младежът е. Десет към едно, че е младежът“.
И този на Дийна: „Да не би да й е казал да не идва?“.
- Кажи им, че няма нищо общо с Иън. Става дума за кораба.
- Не разбирам, принцесо.
- Самолетоносач е.
- Какво?
- Морийн - сопна се той. - Замълчи. Не мога да чуя и думичка от онова, което казва.
Ейвис въздъхна тихичко.
- Точно така. Самолетоносач. Очакват да отплаваме за Англия на самолетоносач.
Последва кратко мълчание.
- Искат тя да пътува на самолетоносач - обясни баща й.
- Какво? На самолет ли?
- Не, глупава жено. Един от корабите, на които пренасят самолетите.
- Боен кораб?
Ейвис направо си я представи как потръпва драматично от ужас. Дийна се бе разсмяла. Типично за нея, нали не бе простила на Ейвис, задето се омъжи първа.
- Ще трябва да ме уредиш да се кача на нещо друго - настоя Ейвис. - Говори с човека, който ми е намерил това място. Кажи му, че трябва да пътувам с друг кораб. Намери ми място на друг кораб.
- Ти нищо не си ми казвал за самолетоносач! - говореше сега майка й. - Тя не може да пътува с такъв. Не и с всички онези самолети, които непрекъснато излитат от палубата. Опасно е!
- Татко?
- Потопиха „Вайнър Брук“, нали? - не спираше майка й. - Японците може да се опитат да потопят един самолетоносач, както направиха с „Вайнър Брук.“
- Млъкни, жено.
- Какво има? Ти ли ще бъдеш единственото момиче на борда, принцесо?
- Аз ли? О, не, има близо шестстотин жени, които ще пътуват. - Ейвис се намръщи. - Просто ще бъде ужасно. Ще ни карат да спим в спални чували и няма да има никакви удобства. А и, татко, трябва само да видиш с какви момичета са ме събрали - какъв език! Направо не мога да повторя...
Майка й се намеси в разговора:
- Знаех си, Ейвис. Те просто не са от твоята класа. Наистина не мисля, че е добра идея.
- Татко? Можеш ли да го уредиш?
Баща й въздъхна тежко.
- Ами не е толкова лесно, принцесо. Наложи се да използвам доста връзки, за да те кача на борда. А и повечето от булките вече са заминали. Не съм сигурен колко още курса ще има изобщо.
- Ами тогава ще прелетя. Ще замина с „Кантас“.
- Не е толкова лесно, Ейвис.
- Не мога да замина с онзи ужасен кораб!
- Чуй ме, Ейвис, платих доста пари, за да те кача на него, разбираш ли? И харча доволно много, за да стоиш в онзи дяволски хотел, защото не ти харесват квартирните условия на флота. Не мога да платя на всичкото отгоре и за полет до проклетата Англия само защото не ти харесват удобствата на борда на кораба.
- Но, татко...
- Миличка, много бих искал да ти помогна, наистина, но нямаш идея колко трудно беше да те уредя на този кораб.
- Но, татко! Тя тропна с крак и момичето на рецепцията я погледна. Снижи гласа си до шепот. - Знам какво се опитвате да направите, не си мислете, че не знам защо оказвате да ми помогнете.
Майка й се намеси с категоричен тон:
- Ейвис, права си. Мисля, че този кораб е ужасна идея.
- Наистина ли? - Ейвис усети искрица надежда. Майка й разбираше колко е важно да се пътува в удобства. Знаеше, че нещата трябва да се вършат, както подобава. Какво ще си помислил Иън, ако се появи с вид на трудовак?
- Да. Мисля, че трябва да се върнеш у дома още днес. Кичи се на първия влак утре сутрин.
- У дома?
- Цялата история има твърде много неизвестни. Това с кораба звучи направо ужасно, не си чула и дума от Иън от бог знае колко време...
- Той плава в океана, мамо.
- ...а и просто смятам, че всички знаци са против теб. Тегли чертата, скъпа, и се върни у дома.
- Какво?
- Не знаеш нищо за семейството на този младеж. Нищо. Нямаш представа дали изобщо ще има кой да те посрещне там, на пристанището. И то, при положение че този боен кораб все пак стигне дотам. Ела си у дома, скъпа, и всичко ще се уреди. Много момичета си променят решението. Непрекъснато четем за такива случаи.
- Много момичета ги зарязват също така - подвикна Дийна.
- Аз съм омъжена, мамо.
- Сигурна съм, че ще можем да направим нещо но въпроса. Все пак тук почти никой не знае за това.
- Какво?
- Ами церемонията беше в съвсем тесен кръг, нали? Можем да поискаме да бъде анулирана или нещо такова.
Ейвис не вярваше на ушите си.