Робърт Шекли
Кордли, лук и моркови
Сигурно си спомняте онзи кавгаджия, който хвърляше пясък по дребния 47-килограмов слабак? Е, проблемът на онази хилка така и не бе разрешен, въпреки твърденията на Чарлз Атлас. Един истински кавгаджия обича да хвърля пясък по хората. За него унижението представлява просто едно дълбоко удовлетворение. Не би имало значение, дори и да тежите 120 килограма, да имате стоманени мускули и здрави мишци или да сте мъдър като Соломон, или хитър като Волтер. Вие все пак ще си получите обидата и вероятно няма да можете да направите нищо, за да я избегнете.
Точно така преценяваше положението Хауърд Кордли. Той беше приятен човек, винаги унижаван от хората на Фулър Бръш, кредиторите, управителите на заведения и други важни фигури. На Кордли това не му харесваше. Той изстрадваше мълчаливо безбройните агресивни маниаци, които се промъкваха начело на опашките, взимаха таксито, което той бе спрял пръв, и подло отмъкваха момичетата, с които той разговаряше по купоните.
По-лошото бе, че тези хора като че ли харесваха провокациите и ги търсеха, с единствената цел да причиняват неприятности на другите.
Кордли не можеше да разбере защо е така, докато през един летен ден, когато караше разсеяно колата си из северните райони на Испания, богът Тот-Хермес не му поднесе оригинално обяснение, мърморейки:
— Хммм, виж, момчето ми, аз съм свикнал с това, но разбери, ако не добавим моркови, яденето няма да се получи.
— Моркови ли? — опита се да разбере думите му Кордли.
— Говоря ти за онези типове, на които се гневиш — обясни Тот-Хермес. — Те трябва да действат по този начин, момчето ми, понеже са моркови, а морковите са си такива.
— Че ако те са моркови — заговори Кордли, — тогава аз…
— Ти, разбира се, си едно малко, перленобяло лукче.
— Да! Боже мой, да! — извика Кордли, замаян от заслепяващата светлина на прозрението.
— И естествено ти и всички останали перленобели лукчета си мислите, че морковите са просто неприятни, някакъв вид мутирал в оранжево лук. Докато морковите ви гледат и ви се подиграват. „Глей, к’ви странни, кръгли бели моркови, я!“ Искам да кажа, че двата вида просто не могат да се понасят, докато всъщност…
— Да, продължавай! — извика Кордли.
— Всъщност — заяви Тот-Хермес, — в Манджата има място за всичко!
— Разбира се! Разбрах, разбрах, разбрах!
— А това означава, че всеки, който съществува, е необходим и че ти трябват дългите, омразни, оранжеви моркови, както ще ти потрябват и красивите, приятни, бели лукчета, или обратното, защото без всички съставки, това не е Манджа, тоест живот, и се получава, ако мога така да кажа…
— Супа! — извика екзалтирано Кордли.
— Улучи — пропя Тот-Хермес. — Кажи думата, прочети я на висок глас и позволи на хората да разберат божествената формула…
— Супа! — каза Кордли. — Да, сега разбирам. Гъстата, чисто бяла лучена супа е нашата мечта за рая, докато огненооранжевия морковен бульон е представата ни за ада. Съвпада, всичко съвпада!
— Амин — пропя Тот-Хермес.
— Но тогава къде отива грахът? Ами месото, за Бога?
— Не се хващай за думите — посъветва го Тот-Хермес. — Те оставят грозни белези. Задоволи се с морковите и лука. А сега ми позволи да ти предложа едно питие… Специалитет.
— Ами подправките, къде се слагат подправките? — попита Кордли, докато отпиваше голяма глътка от тъмночервената течност, предложена му от ръждясала манерка.
— Е момчето ми, ти задаваш въпроси, отговорите на които могат да бъдат разкрити само пред масон от тринадесета степен, облечен в кадифе и обут в сандали. Съжалявам. Просто не забравяй, че всичко влиза в Манджата.
— В Манджата — повтори Кордли и облиза устни.
— И се дръж за лука и морковите. Това да ти е шаблонът.
— Лук и моркови — повтори Кордли.
— Това е твоят път — каза Тот-Хермес. — Хей, ама ние стигнахме до Коруна. Можеш да ме оставиш тук някъде.
Кордли спря колата си встрани на пътя. Тот-Хермес взе раницата си от задната седалка и излезе.
— Благодаря за возенето, момчето ми.
— За мен беше удоволствие. Аз ти благодаря за виното. Какво беше то?
— Домашно вино, смесено със съвсем малко фирмена есенция на стария доктор Хамърфингър. Направено от гнурите в тайните лаборатории на Калифорнийския университет в Лос Анджелис за предстоящото голямо европейско преобръщане.
— Каквото и да е, то наистина е! — с уважение произнесе Кордли. — Истински еликсир за мен. С такова нещо можеш да успееш да продадеш вратовръзка на антилопа. Можеш да промениш света и да го превърнеш от гладък сфероид в ъгловат трапецоид… Какво каза?