— И от какъв? — попитах аз.
— По-лесно е да се види, отколкото да се обясни — отговори Оберон.
Люк сви рамене.
— Е, боцни ме по ръката — каза той. — Голяма работа.
— Добре. Нека да видим какво това, дето е по-ясно от обяснението. Измъкнах кинжала от кончова на ботуша си. Люк запретна ръкав и протегна ръка. Боднах лекичко.
Острието прониза ръката му, сякаш беше направена от дим.
— Да му се не види! — възкликна той. — Заразно е!
— Не — откликна Оберон. — Това е нещо много специално.
— Което ще рече? — попита Люк.
— Би ли извадил меча си, моля те?
Люк кимна и измъкна златен меч, който ми изглеждаше познат. Той издаде висок, пронизителен тон, който накара пламъчетата на всички свещи наоколо да затрептят. След това се сетих кой е този меч — беше Уеруиндъл, мечът на брат ми Бранд.
— Отдавна не съм го виждал — казах аз. Звукът не стихваше.
— Люк, би ли пробол Коруин с меча си, моля?
Люк вдигна очи и срещна погледа ми. Кимнах. Той замахна с меча си и одраска ръката ми с острието. Потече кръв.
— Коруин… Би ли…? — обади се Оберон.
Извадих Грейсуондир и тя също запя бойната си песен така, както я бях чувал да пее само във великите битки от миналото. Двата тона се сляха в оглушителен дует.
— Порежи Люк.
Люк кимна и аз порязах китката му с Грейсуондир. Появи се тънък разрез и мигом почервеня. Песента на мечовете ни се издигна и стихна. Прибрах Грейсуондир, за да я накарам да млъкне. Люк направи същото с Уеруиндъл.
— От това трябва да научим нещо — обади се Люк. — Но проклет да съм, ако разбирам какво.
— Тези мечове са брат и сестра, нали разбираш, и ги свързва определена магия. Всъщност, свързва ги мощна тайна — рече Оберон. — Кажи му, Коруин.
— Това е опасна тайна, сър.
— Време е вече да бъде разкрита. Кажи му.
— Добре — съгласях се аз. — Още в самото начало на Сътворението боговете имали няколко пръстена, които техните най-добри рицари използвали за стабилизиране на Сенките.
— Знам за тях — каза Люк. — Мерлин носи корда на китката си.
— Да, наистина — кимнах. — Всеки от тях притежава способността да извлича силата от много източници в много Сенки. Всички те са различни.
— Така каза и Мерлин.
— Нашите са били претопени в мечове и са си останали такива.
— О? — учуди се Люк. — И какво още знаеш?
— Какъв извод си правите от факта, че те могат да ви поразят, когато никое друго оръжие не може?
— По някакъв начин участват в магията — дръзнах да предположа.
— Точно така — потвърди Оберон. — Какъвто и сблъсък да ви предстои, без значение на коя страна сте, ще ви трябва много екзотична защита срещу чудатата сила на някой като Джърт.
— Джърт ли? — политах аз.
— По-късно ще ти обясня — обади се Люк.
Кимнах.
— Но как да използваме тази защита? И как отново да се върнем в състоянието, при което всяко оръжие може да ни прониже? — попитах аз.
— Няма да ви кажа — отговори Оберон, — но някой тук би трябвало да може да ви го обясни. Каквото и да стане оттук-нататък, и двамата имате моята благословия. Макар че едва ли струва много в днешно време.
Поклонихме се и му благодарихме. Когато отново погледнахме нагоре, той беше изчезнал.
— Страхотно — обадих се аз. — Няма и час, откакто съм се върнал, а пак съм забъркан в двусмислиците на Амбър.
Люк кимна.
— Както личи и в Хаос, и в Кашфа е също толкова зле — рече той. — Може би висшата функция на държавата е да бълва неразрешими задачи.
Продължих нататък с усмивка, като се оглеждахме в десетки локви от светлина. Известно време не се случваше нищо, докато в една червена овална рамка отляво изникна познато лице.
— Коруин, колко се радвам! — възкликна тя.
— Дара!
— Като че ли подсъзнателното ми желание е по-силно от това на всички, които ти желаят злото — каза тя. — Така че ще ти съобщя най-хубавата от всички новини.
— Да?
— Виждам един от вас, пронизан от меча на другия. Каква радост!
— Нямам намерение да убивам този момък — казах аз.
— И обратното важи — обади се Люк.
— Ах, тъкмо в това е смъртоносната му красота! — изчурулика тя. — Един от вас трябва да прониже другия, за да може оцелелият отново да се сдобие с изгубеното си качество — уязвимостта!
— Благодаря, но ще намеря друг начин — обади се Люк. — Майка ми, Джасра, беше доста добра магьосница.
Смехът й прозвуча така, сякаш някое от огледалата се беше пръснало.
— Джасра! Та тя беше една от прислужниците ми! Каквото знае за Изкуството, го е подслушала, докато аз работех. Не е лишена от талант, но й липсва пълното образование.
— Баща ми довърши обучението й — отвърна Люк.