Корно (сатана за частно ползване)

Йордан Ганчовски Корно (сатана за частно ползване)

Действащи лица:

Вукадин — тракторист, собственик на къщата, в която е клубът, съпруг на Маришка.

Маришка — съпруга на Вукадин, още известна като Балканджийката.

Ристо Пастреча — бригадир, партиен член, нагаждач, пазител на партийната линия.

Гъзла — името и е Стояна, но рядко го използват, първенец а социалистическото съревнование, орденоноска, съпруга на Пастреча.

Къна Глуата — клюкарка, която разнася новини със скоростта на светлината. Единственият и проблем, е че трудно ги чува, но каквото не чуе си го доукрасява.

Крумчо Пипето — селски зевзек, интелигент-самоук, на всяка манджа магданоз.

Поп Герасим — свещеник на селото.

Кора Циганката — млада красива краварка, любовен обект на мъжките щения.

Муни Циганина — каруцар в стопанството, полуразведени с Кора, попипва каквото му падне.

Старшина Цеко Тилоев — селски милиционер.

Първо действие

Долен етаж от селска къща. Клуб на машинно-тракторната станция. На стената, портрет на Тодор Живков. Стълба която води към втория етаж. Маса, столове, печка, шкаф, миндер, кантонерка. Плакат на стената «Комунизмът е неизбежен». Прозорец към улицата и прозорец към двора на Вукадин. Явно отвън оградата минава някъде между двата прозореца. Място за събрания, но по-често за карти и подпийване. На шкафа има видеомагнетофон и телевизор — награда за трактористите в социалистическото съревнование. Вукадин е полегнал бос на миндера, почесва си единия с другия крак и разсъждава върху екзистенцията в очакване на тримата си приятели да направят поредното каре белот и поредната проба от младото вино.

Говори се на твърд врачански диалект. Правописните грешки са умишлени и са част от речевата характеристика на героите.

Вукадин: (на запис) Мама му и живот, ако е животно ше го гръмна. Ше го гръмна за едното нищо — е така, да го му го ръгна — дигам пушката и… край. От как съм се запомнил, по-далече от табелата край село не съм ходил, ама и за какво ми е? Колкото по-гледаш и разбираш, толкова по-страх те фаща. Е го е — у село кой минава за свестен — нема такъв. Даскала лани сегна на една осмокласничка. Всички знаат, никой не казва. И тя си мълчи — добре и е. Целото метесе мина при Кора, че и Тилоев милиционера се дореди, кмета и той на първа позиция, както обявяват на конните състезания — и ни гък, ни кукурек. А циганката все по-убава и по-поврътлива става — природа, да и го тура. Ами зоотехника… — изпердаши всички краварки, че добара и кметицата. И ако не беше чиста проклетия да ги види Къна Глуата и да разнесе из околията, така кметицата щеше да се представи на Господ с чисто досие, и за благоверност, и за достопочтеност, казано по канцеларски. Абе станахме, гаче ли ние правил един баща синца. Айдушка дружина да беше, по-щеха да се издадат. Ама па от друга страна, що цел живот требва един мъж да е с една жена или една жена с един мъж — знае ли ми грездея. Подредено и никой не пита Вукадин. Заповед, тура и го! Айде това е от Господа Бога, дето се вика — стане ти оная работа — падне ти съзнанието, ами и друго гледам — кой от къде фане влачи — ако е едно време да са ни изпозастреляли като зайци. Такъв айдучор не е имало никога по тоа край. А най-много Пастреча, кмета, партийния, либовниците им, роднините. Всичко влачи и иии, държава яка и богата, ама я нема никаква, завърнала си главата на една страна и нищо не види. Аде Господ ако нема, държавата що гледа на майкя си у дирника? А ако ги слушаш такива като Пастреча, кмета и партийния, не само има държава, ами и същата тази държава те гледа с любов и загриженост. Та на простия си акъл си викам, щом тая държава ни гледа нас, простите селяни, стоящи току-пред вратника на комунизма, кога стане дума за айдуклък, дете от майка изваждаме — какво ли става по света и най-паче във великия Съветски съюз. Не може там да не е така, а при нас да е! Не може, тура му го! Ако не е така, те ще дойдат и ще ни проверат — я чакайте да видим какво правите сега — слагай всичко на масата, обръщай джебевете. Щом са ни оставили да си разиграваме кобилите по месечина, значи при тех горе, във великия Съветски съюз е още по-зле. Яз така знам, па вие ми приказвайте какво щете. Първо тех си требва да оправат па после нас — ние сме лесни. Изпълняваме команди секакви. Вчера ломски ямки, днеска стахановски почин, утре петилетката за пет дена. И никога не са сгрешили дееба и безочници — казана дума животно не помни. Щото я не разбира. За животни ли ни имат, тура ли им го?… Виж да ни навикат и ние помним, и животното ще запомни. Ама днеска не навикват — зрел социализъм, всеки господар на себе си. Краде, та се пушек дига и гняса като, че ли утре ще зашият на жените шундите. Ма таа работа добре нема да свърши — ооо нема, ще си лижем задниците за сол един ден. Само таа годин три нови комбайна потрошиха заради пияни глави и всичко се изписа и забрави. Може да съм прост, но като гледам по телевизоро, така ще да е насекаде. Че и по-зле. Докато немаше телевизор май, че беше по-убаво. Радивцето ти чурулика. «… Говори местната радиоточка…» — поздрави тоя, поздрави оня. Новините — като ги слушаш — управниците ни носят на ръце и биберона в устата ни слагат. Майки да ни бяха по-немаше да им е жал за нас. Загрижени с една дума. Че и некоя сълза проронват. Задоволяват ни ежедневно — от трийсе и кусур годин все по-добре става. Па да ми беше паднало барем един път аз да ги задоволя тях, ама не пада щото те вадат калема — у тех ножа, у тех леба. Никой от тех не чака друг да го задоволи — бърка и си зема колко му е според нуждите. Е оня ден на сватбата, полковника с мерцедеса, Гуньо Сопола — като гимназист се кри се на баща си у плевнико два месеца преди девети, гръмна у зеленото усое на един завалия кравата, да си изпробва пищовчето… партизанин бил. Какво е правил после, къде е ходил, у великия Съветски съюз учил — е го е полковник, ама управлява автомобила на класовия си враг. Превзел врага отвътре — ама превзел и на десет женици от полевъдната заплатите — със седемстотин лева хайванина сополив го задоволява държавата — толкова са му били потребностите. Целият им род загубеняци до един, ама сега оправат света. Обменил даже опит с великия Съветски съюз. Не, не, аз знам какъв ше му бъде края, след като такива оправат света, аз знам докъде ще го оправат. И всички го знаят, ама заверата е всеобща. Като с даскало и осмокласничката и зоотехника и кметицата. Мигар само аз знам, а? Всички знаят — до един! Ама файда никаква. Та тоя сополивец, полковника се напи като свиня, изпе неколко бутовнически песни и неколко руски и се търколи под масата. А оня па, неговия роднина, въртоглавия Пастреч, го жали «Брачед, брачед, как поддържаш таа скъпа кола, бе брачед. Сигурно с голема мизерия успеваш.» А Гуньо Сопола се изпъва в униформата и отговаря отривисто, е отривисто по пиянски де — «Абе брачед, седем стотака ме бият мене бе, брачед, скъпо е ама е и убаво» Таман на десет женици от полевъдната заплатите, дето потребностите им са от по седемдесет лева месечно. Като оня лаф, дето студентите го разправяха на силажните ями — горичка, до горичката езерце, до езерцето къщичка, до къщичка гаражче, пред гаражчето мерцедес, в мерцедеса човек, в човека сърце, в сърцето му любов към работническата класа. (Мислите му са прекъснати от съзирането на нещо под масата. Става, прекосява стаята, навежда се под масата и взема «нещото». Явно, това е видеокасета, но той е далече от техниката. Единствният човек който пуска от време на време видеото е елтехника на МТС то, за да гледат касети за челния съветски опит в селското стопанство.)