Ти мен ме остави дали ше строша кревата, ама ти с кого ше строшиш твоя…
Муни: А аа дедо попе, не знаеш ти скрития живот на Пипето, той е като един… един… един расов нерез…
Пипето: Е мерси, пофали ме… за един шамар изкара… Глей, глейте бе и негър се появи — ле ле и даровит и джуклест… А тая руса, руса, бела на бибе и дребна, ама му не отстъпва… глей каква фурия е… И тя не е гнуслива, па и той не е гнуслив…
Поп Герасим: Ми аз като гледам то сичките не са гнусливи… Устата си ги немат за нищо…
Кора: Ами модерно е, бе хора, що сте толкова изостанали, бе…
Муни: И ти ли си на техния акъл ма… Значи ако беше у Америка, щех да ти гледам чудото, а?
Кора: Мунчо, казах ти да не пиеш повече, че ще те хвърля у калта като си тръгнем… ич ми не мига окото… Яз пияниците ги немам за нищо…
Муни: А значи пияниците ги немаш за нищо, а тия серсеми ги имаш… А, така ли да го разбирам?…
Кора: Разбирай го, както сакаш… Само да ми се улезиш, ше те бутна у локвата…
Пипето: Що бе Муни, тя ако е у Америка и теб ше те изтегли и ти ше се проявиш, касета ше ни изпратиш на нас простите тука, да ви гледаме…
Кора: Да бе в Америка размитат за пияници… Ако става нещо мен ше ме вземат, а Мунката, най много да почисти апартамента след снимките…
Муни: Ти на това снимки ли му викаш ма, курво… Значи, аз да ти чиста апартамента, а ти да биеш котарака колко можеш… Така ли си я намислила?…
Кора: Ако те млатнем един път през устата, ще видиш кой е курва… Само да сегнеш да съ биийш, отивам веднага у Тилоев и го довеждам да те затвори…
Пипето: Айде бе, циганска работа, стигнаха до Америка, че се скараха кой да чисти апартамента, кой да бие котарака… (влиза Пастреча с дамаджана и увити във вестник суджук и пастърма)
Пастреча: Некой да ме е търсил?
Пипето: Търси те светиня му и двама с лопати… Умрел е некой за тебе… Що се забави толкова?… Я да опитам виното, да не е същото като на Муни… Вие сте хора дето трябва да бъдат проверявани ежесекундно, иначе отнасяте кво има покрай вас като бръмбар сламка…
Вукадин: Пипе и ти ли се напи… как ше е същото виното на Къна Глуата и виното на Пастреча… кога е било това… Главите ви се размекват от виното и ше патим сички… Не стига че праим нещо, дето не се знае къде ше ни отведе — дали у врачанския, дали у плевенския, ами и сте се напили и не смерате баш кви ги приказвате… А ааа, ше ви спирам пийлако…
Пипето: Вуко, прав си Вуко, ма не съм опитен в конспирацията като вас, дето превлекохте текезесето с каруците по домовете си… па и тоя шущер ме ядоса… къде ходи като глуа кучка по полози…
Пастреча: Чакайте бе, хора, не ме увиквайте бе, може и партиен член да съм, може и орденоносец да е Гъзла, ама сме от вашата черга, бе… Дай само да се обединим и да не приказваме един за друг… И вино имам и пастърма, и суджук, колкото искате, па и кеф си имаме… Мигар ше го върнем това на зоотехника… Яз не мислим така… Още четири месеца зима има… Требва да се мисли и за това… Ако почнем да се топим, то верно е, че вие не сте партийни членове и ви е малко по-широко около врата, ама и вие може да се спрепнете некаде… Братовчеда Гуньо е полковник, партизанин, с връзки човек, и вие може да опрете до нещо… дай да се разберем… Е го е сега му звъннах, да се допитам, дали е грешно, дали не е… Така да се каже как гледа партията на тия въпроси…
Вукадин: Е, и? Какво мисли Гуньо по въпроса…
Пастреча: Той не мисли, той знае…
Пипето: Това, че не мислите всички от партията го знаем, давай направо…
Поп Герасим: Ама Ристе, да не е, да сме нещо в тежко нарушение…
Пастреча: В нарушение сме дедо попе, в нарушение и петимата — с Кора шестима…
Кора: А дреме ми на мене, кво нарушение е това… Ти мен с такова не можеш да ме уплашиш…
Муни: Стига ма… циганска работа… Тръгнал е некой да те плаши…, куче със суджук мое ли уплашиш… Млъкни малко да разберем кво ни заплашва, че ми е дошло до гуша вече, от едно се откачвам на друго се закачвам… От как излезнах от дисципа ми върви като на бесно куче тояги… Млъкни малко да се уважаваме културно…
Пастреча: Начи… като излезнах от тука си вървим по улицата и си мислим „Бе, що яз се не обадим на брачеда Гуньо, той да ме упъти… нали така де рода сме, той по-знае… Ама телефона при Гъзла, ше ме усети, ше ми се развика, па и ше чуе какво питам и ше ми трие сол на главата“… Седя на улицата като луд и мисла, ама мисла та ше ми се пръсне главата… И нищо немое да измисла… И накрая реших… Ще влезна при Гъзла тихо, ако се събуди ще скубна телефона у тъмното и ще се кача горе… на горния кабел да го включа… Обаче си викам я по-добре да отида да наточа от специалното, дето само децата си носят от него… Айде за суджука и пастърмата е по-лесно…