Муни: Е кажи къде ги държиш, де… ни специалното, ни тия суджуци казваш… Да знае Муни, като артелчик на групата, накъде да се насочи, ако го изпратиш някой път да донесе…
Пастреча: Такъв случай нема да има, не бой се…
Вукадин: Абе Муни, ние тук обсъждаме съдбата си, така да се каже, бъдещето на селото, ако може така да се израза, а ти за кво мислиш…
Ръцете ще ти претрошвам, ако те фана, че пипаш нещо от нашата къща…
Пастреча: На Муни и главата да му претрошиш, си е се тая… На бика окото, се у просото… А слушайте малко, да видите какво е надвиснало над главите ни… Не мое да вземе думата човек от вас… Та си викам яз, първо ше наточим виното и ше земем суджука и пастърмата… Наточих, влезнах у мазата, напипах три обръча суджук, резнах и пастърмица с чекийката, ма нема у кво да ги увия… Викам си, ше ги оставя на стъпалата докато проведа разговора с брачеда и ше зема и вестник отвътре… Влизам аз като котарак, полеко отварям вратата и не пала лампата… Абе гледам аз, пула се кревата празен, Гъзла я нема, а по това време, тя вече кара трети сън… Брей викам, къде да е отишла… пала лампата, юргана отметнат — значи се е изсунала набързо и е фанала нанекъде… Викам си — е така е по-добре, таман нема да чуе кво си говорим с брачеда… Навъртам аз брачеда… Така и така, брачед, как си, що си… Муни, наливай и на мене, нема аз да приказвам вие да пиете… Правя го за благото на сички ни… Викам ей, брачед ние загазихме, да ти кажа, с оная работа загазихме и не знам как ше се оправяме… С коя бе, пита той… Ами как да ти кажа по женска линия… О оо вика той, не бой се, имам приятел доктор от Военна болница ше ви оправи, факир е… Казвам му, абе брачед не е това дето си мислиш, бе ние не сме такива хора… Друго ни дойде до главата… некой донесе един пустиняк отнекъде, нали не казвам точно какво и що… Едно бакелитено, викам като кутишка… и се слага у един апарат, дето наградиха механизаторите с него. Пускаха ни кино, викам, обмена на съветския опит, нещо музика, това-онова… Добре, ама таа вечер дойде жена ми да донесе подкваса и седна на миндера дето бехме скрили таа пустиня дето се пуска и спира с нея под одеялото, та ако случайно дойде бригадира, да ни пуска некой филм за повишаване на добивите по съветските методи, да му кажем, че пустинята се е затрила некъде, та да моем ние да си играем картите… Добре, ама вуйна ти Стояна като седна на одеялото, къде беше сложен тоа нагод, се включи киното, викам и за три-четири секунди се показаха едни дето осъществяват любов, казвам… Ама не любов като любов, ами направо истинска любов, магарешка работа… И се убави сичките, викам… Най-напред, викам помислихме, че другаря Славков ги е събрал на съвещание и така от дума на дума… нали знаеш… Тук той ма прекъсна и каза как мога да мисля такива работи за такъв почтен човек… Срам, казва за партийния билет… Срам, срам, викам, ама един от тия приличаше на него… Което е право право си е, казвам, и другите го видяха… И говорителки неколко имаше… как ги е майка родила и едни задружни викам, едни усърдни, ни срам, ни страх… Муни, казах ти да наливаш и на мене, че ше те млатна… Та, казва той… некой казва, е донесъл корно касета, това вика е форма на идеологическа диверсия, която цели да ви разклати социалистическия морал…
Вукадин: Ше ми разклати топките, де да има по-често некой, така да се опитва да ме разклати, с мед ше го раним докат е жив, нежели да бегам от него…
Пастреча: Е ти така приказваш, ама като чуеш за какво става дума, ше обърнеш плочата… Та казва брачеда, между генералите у меверето имало приказка да се организира специален отдел за борба с корното… като за специална опасност… Сигурно ше регистрират и тия пустиняци — виделото ли е, миделото ли е… ше ги регистрират като огнестрелно оръжие… Той ма пита, колко време сме гледали, какво сме видели и аз му казах, че немаше звук и ако не беше, викам, една циганка да ни каже как се пуща, немаше да влезем в нарушение…
Кора: Е пак циганите виновни, ако са прости виновни, ако са учени пак виновни… Ай сиктер… Не е ма страх мене от това, дето ми е най-добре, па вие като сте будали вървете на майната си… яз че си го гледам и че си живеем живота, ами не случих на мъж… тоя пияндурник, дето се е олезил, ми иде да го друсна един път, па да не повтарям… Я дай тука дистанционното, па вие правете какво щете…