Пипето: Този спор е излишен, защото малко остава до началото на поредната ви катастрофа. Знаем, че имаме работа с подъл и некадърен противник, но нас не ни плаши нищо. Много светли умове са живяли в мрачни времена на отрицание, но накрая истината е востържествувала и наградите са им дълговечни… Чие ли вино ще се лее тази нощ — твоето или на Пастреча.
Вукадин: Може и твоето да е…
Пипето: А а как викат сърбите — надай се куре на пуно буре!
(Чува се тропане, влиза Пастреча)
Пастреча: Как е заверата? Оптимисти ли сме, или гнилия капитализъм, в лицето на някои от присъстващите се надсмива над успехите ни.
Вукадин: Е го е и тоа! Бе вие мозъци имате ли, бе?… Таман свърши единия почва другия. Ще ви сложим да играете двамата, да са не наддумвате с щурави приказки…
Пастреча: Партньор, не допускай пораженчески настроения, защото ни предстоят неимоверни изпитания тази вечер. Вади архива да видим какво има да постигаме като цел…
(Вукадин вади от кантонерката оръфан доста дебел тефтер и го разлиства на масата)
Пастреча: Я ааа да видим какво казва цифрата. Така ааа 437 на 425 — дванадесет игри ни водят тоа сезон, но имайки впредвид, че измамата, лъжата и чистата кражба, са част от природата на врага, това е задоволителен резултат. Резултат, който може да бъде преодолян с един лъвски скок и правдата да заеме отреденото и място…
Пипето: Вуко, кво си фанал като умрел дуня, бе. Кво го врътиш из ръцете си и не знаеш къде да го сложиш. Я дай тука на по-просветените да си кажат думата…
Вукадин: Кво е, не видиш ли кво е — подвижно кино, на бригадира уроците по сеитба… Как му се викаше… видело…
Пипето: Ех Вуко, Вукооо, ех малоучена главо — кьорав ли си, че тук пише на френски, бе Вуко, какви семена, какви бразди, какви съветски съботници…
Пастреча: Как на френски бе, касетата беше на руски…
Пипето: Е може да е била на руски, ма сега е на френски, е виж ако не верваш. Чети…
Пастреча: Z E N O N V I D E O C A L I F O R N I A. А стига бе, тва е на американски… ANAL INTRUDERS.
Пипето: Американска ти е главата проста. Американски език нема…
Вукадин: Е па нема — те американците приказват с лакти, сигурно…
Пипето: Глей го и тоа… ше знаете, че кога Господ е тръгнал да си изхвърля боклука се подлъзнал и е изпуснал торбата над наше село. Толкова прост народ не съм срещал у живота си бе… И то при наличието на такива интелигенти…
Пастреча: като тебе… дето не моат си вържат връзките на обувките, ма им дай да философстват…
Пипето: Е тук сбърка много… ама много на кво се казва. Направо скочи у барата надол с глава…
Вукадин: Па ви гледам, … па си викам, дееба вашта мама, дееба, фани единя удари другия… Ми къде се забави цигането да ви накажем по-бързо, че утре до обед сами да си говорите и човек у очите да не можете да погледнете… Да видите с майстори как се играе…
Пастреча: Яз на цигането съм му дигнал мерника, ама не знам дали тааа вечер ше бъде или некоя друга… О ооо ше изпищи на настъпена мачка… Ти Вуко, не си ли забелезал, че кога той дава ни спукват от бой, а и капо ни прават по некой път…
Вуко: Бе я съм забелезал и мислех да ти реча, ама таа вечер ше го шлекам и ше му замирише врата на изгорело феродо…
Пипето: Вуко я пущи таа пустиня бе… Пущи да видим и ние нещо вносно… Нещо по-така…
Вукадин: Знаете ли ква е работата — това е на студентите… на бригадирите де… Нали тук се събираа есенеска и не можеше да спи маалата от тех… Строшиа ми кушетката — ея къде съм я изфърлил под коша… То не беше гнясане, то не беше виене на умрело цела нощ… Требва да им я пратим по пощата — ше питам председателя за адреса на шефа им…
Пипето: Абе ше питаш на майкя си задника, дай тука да видим кво е тва, па после го пращай и на вуйна си Кераца…
Вукадин: Яз чуждо не пипам. Сега ше го опаковам и заран ше го пратим по пощата…
Пипето: А аа чуждо не пипа, половината селскостопански двор пренесе, па чуждо не пипал. Айде сега приказки за омразлък, дай да видим тука филмчето…
Пастреча: Глейте сега, това щом е американско може и да не е за гледанье… То си има комисии — ако искаш американски филм айде у салоно — гледай по три пъти. Ама да е проверено… А така ше напраим некоя та после не моем се оправи с тиа прости глави, докат сме живи…