Всички хорово: Така е, така е, не може за друго да е…
Пастреча: Чакайте, бе хора, не съм такъв човек…
Муни: О о, не бил такъв, ми аз ли мандръсах Патицата у колибата, аз или ти… отговори ми…
Пастреча: С вас човек не може да излезе на глава…
Вукадин: Чакай, жено врачанска, да видиш какво е диктат на мнозинството над малцинството… Да видиш добре ли е…
Пастреча: Значи, аз ви казах, че не съм се натискал за партията… тя ми се натисна…
Пипето: Също, както Стефа Патицата ти се натисна, нали?
Пастреча: Може и така да го кажете, ама ако ви чуят, ще отговаряте…
Кора: А оставете го да разказва бе, че ми стана интересно, не видите ли го, че е див на кантонерски петел…
Пипето: Див, див ама като го подгонят хормоните, забравя партийния билет…
Пастреча: Кой като ме подгони?…
Пипето: Дълго е да ти обяснявам, не е за твойта глава… айде давай с разказа…
Пастреча: Работата стана, кога започнаха да сменят дървените стълбове с бетонни… Дойде една бригада да пробива дупки за стълбовете… И ше спат по къщите, значи… Ама излезоха такива кучеубийци, че направо като се сетим, ме фаща яд… Май, че закачия Гъзла, нещо… и аз ги изгоних, викам си, яз ше ви наредим вас, ще ви научим как се сега на чуждо…
Вукадин: А значи, ти с Патицата може… а те с Гъзла не могат… Е тва сте вие куманистите… Мойто си е мое, чуждото е общо, както правилно отбелязва светиня му при подобни случаи…
Пастреча: Не е баш така, ма айде от мен да мине… Та викам, ще ви наредим аз вас… И докараха стълбовете, бетон здрав като камък, само за подпори некъде да ги сложиш… А аз точно по това време си строим сайванта… Мисля си — три такива стълба като претрошим по на две, стават подпори за приказ… Оправям положението… И споделям тая моя мисъл с шурея Герго… той караше коне като атове… викам си, с конете ше ги превлечем и ше ги претрошим по на две… А шурея Герго си го бива за такива работи — с тая неговата каруца само атомна ракета не беше краднал… Та се съгласи той на момента и се разбрахме вечерта да отвлечем един по един три стълба с един от конете… Впрегаме коня и връзваме с едно въже стълба за куките и… влачи… Бех намислил да ги боядисам с блажна боя, кафени… ма не било писано — имало глава да пати… Тъкмо превлекохме единия стълб и на втория ни пресрещнаха двама от бригадата на енергото. Тия същите дето се закачиха с Гъзла… Ходили некъде на почерпка — беа къркачи от класа… И като видеха, че им влачим стълба изтрезнеха… Кво праите бе?… Ше викаме милиция… Ние го ударихме на молба… Герго и той, айдук, айдук ама като се виде на зор и той се моли… Бие ги по слабото место… „Аз държим вика ключа от мазите на текезесето — има вино, дето само в ЦК го пият. Ще ви дам колкото искате, и сирене има и маджун.“ Нали тогава още работеше маджунарната… На ония им светнаха очите… Върнете вика какво сте превлекли и ви чакаме у квартирата, пред вратата… Превлекохме ние стълбовете обратно и отиваме с каруцата и три големи стъклени дамаджани по двайсе кила. Напълнихме ги, взехме и две тенекета сирене, закарахме ги там, дето квартируваха и им казахме да се пазят, да не види някой тенекетата, че ще ги познае, че са от стопанството… И се прибрахме ни живи, ни умрели… Кви беха тия смокове за десет дена изпиха виното — още искат, изнудват ни… И като свършиха с дупките почнаха да идват пред секи празник с коли — виното отиде, па и сиренето отиде. Шурека Герго, каза, че некой е разбил вратата на мазите и е изнесъл сиренето… Подхвърли и един маркуч ужким са източили и виното от две бъчви… ма така и немаше никой да се поинтересува ни от милицията, ни от текезесето. Чух само от кмета, че щетите са за около десет хилядарки… Е и ние изнасахме за нас си де, продавахме насам натам… Та тия стълбове ни влезнаха, да не казвам къде…
Вукадин: Не, въобще не са влезнали, ще влезнат ако ти прочетат самопризнанията… Обадиш ли се какво си видел по телевизора тая вечер, да знаеш, че и трите стълба са ти влезнали, ти знаеш къде… Ти си бил и на снимка да те види човек да ти зашие един… Пипе, чети какво написа, да го чуят всички…
Пипето: Аз, долуподписаният Христо Генов Келешев, правя доброволно пълни самопризнания за нанесени щети в размер на 10… словом десет хиляди лева на трудово-кооперативното земеделско стопанство, а именно. По време на смяна на електропреносните стълбове реших да присвоя три броя такива, но бях заловен на местопрестъплението и заставен от двама работници на енергото да върна присвоеното. Същите не донесоха по надлежния начин пред властите случилото се, а ни принудиха да крадем вино, сирене и други доволства в продължение на близо година, което ние…