Изкараха ме, че съм искал да изнасиля четири немкини… Абе, хора викам, аз булдозер ли съм, кво съм, как ше изнасиля четири немкини… Спаси ме само повредения асансьор и номерацията на стаите, беха с еднакво разположение… Некой свестен човек от милицията е повервал и ме оставиха, ама управата на блока ме изгони… И решавам аз да напусна милата социалистическа Родина… Ама как, пари нема, нашите немат пари да ме издържат на квартира, а у Швеция жена като слънце… Подпитвам тоя, подпитвам оня и разбрах, че некой се е привързвал отдолу за осите на пътническия влак за Белград и е успел да избега… Ама нали требва да знаеш устройството на вагоните. Хващам се аз на сточна гара товарач и се завирам по цел ден отдолу, зяпам, мера, кроя, ония ми се чудат на акъла… И установих, че таа работа е възможна. Измерих, растоянието помежду местата, дето може да се закачат куки… И направих нещо като люлка от ленени колани с куки накрая… Хванах рейса за Драгоман, три дена, чаках, оглеждах, мерих колко престои има и на третия ден се мушнах под пети вагон на международния влак… Пътуваме… Не мога да разбера минали ли сме, не сме ли в Югославия… На развиделяване видех ботуши на некакъв полицай ли, военен ли, ама не нашенски и разбрах, че съм у сръбско… Заглеждам се отдоле за по-хубав перон, значи по-голема гара — по-голем престой… И на една гара се изсулих, оставих люлката да се влачи отдоле… Имах петдесетина долара — заплатата ми от работата на сточна гара, бех ги обменил за долари… И си викам ше пийна една бира да се успокоя, па тогава ше хода у полицията да се предавам… Влезнах в една кръчмица и от дума на дума казвам на един сърбин, какъв съм, що съм… А той, момче вика, ти си загазил, знаеш ли колко са върнати от овде… За един такъв като тебе, Живков дава едно теле на Тито… Загазил си много, ми ако можеш некак се прибирай обратно без да те усетят… Изтръпнах, ни напред, ни назад… дай лев да влезеш, дай пет да излезеш…
Вукадин: Па Пипе, ти струваш ли едно теле, бе… Ей прахосническа държава, бе… Ако си ми свиня, ше те пребием у копанята как лочиш… А Живков да дава цело теле…
Пастреча: И кво стана?…
Пипето: Е кво стана… скитах три дена покрай пътя, покрай пътя… кален, вален, брадясал… па и гладен… страх ме е да се покажа пред хора да не ме фане сръбската полиция… И тъкмо пристигам до българската граница и като запра един дъжд нищо се не види… Викам си сега е момента… Господ ми помогна… Като се юрнах през нощта — или-или. Добре, че вардеха да не се излезе, за влизане не ги интересуваше много… Сигурно е имало некаква сигнализация щото видех, че всички се юрнаха към Сърбия, а аз се качих на едно дърво и като видех, че нема никой, айде към Калотина… На заранта един тираджия ме качи до София и се свърши работата… Е ти Швеция… Връщам се аз ни жив, ни умрел… Три дена спах при един приятел от мойта група и той ми казва, че пак са ме търсили от милицията… Пак изтръпнах… А то ква била работата… Оня моя, шантавия съквартирант, нали писал жалба, че са му откраднати сакото и парите… Викали го да го питат има ли нещо и той взел, че им казал, какво е станало… Сега и айдук ме изкараха… Мислят, че оня ме защитава… Айде най-после от милицията ме оставиха на комсомола да реши положението ми, и факултетния комитет реши, че не мога да продължа образованието си… Сигурно помогна и това, че некой ме беше натопил за шведката…
Пастреча: Значи между нас е имало и политически незрели индивиди…
Вукадин: А ти като си узрел политически знаеш ли, за това което разказа е възможно да получиш повече от политически неузрелия… Недей много да се ребедееш, че писаното остава, има петима свидетели…
Пастреча: Аз, не че нещо…
Муни: … според мен си беше помислил да наклевети Пипето, ама изведнъж разбра кво го чака и обърна палачинката…
Поп Герасим: Ей Пипе, ти за партизанин ставаш…