Муни: Е па не е, това си е чисто изнасилване… У пандиза един имаше със същия случай… Ма требва да подкупим даскалицата да каже…
Пипето: Никакъв подкуп нема да има… Вуко, е сега ми хрумна нещо, като те гледам как си провесил нос като спарен домат… Ох леле, как не ми мина през ума преди… Ама добре, че не ми беше минало, че немаше да признаеш за учителката… Глейте сега, млади момци и прогресивни циганки… Помните ли, че в село имаше една огромен неразкрит грабеж?… И не фанаха никого…
Пастреча: … Грабежа на инкасатора… осем хиляди лева…
Пипето: Ей Пастреч, само мозък си бе, е това ше го припишем на Вуко… Така, пишем направо… Да ви четем ли какво записах за учителката…
Поп Герасим: Чети, чети аз иначе не подписвам…
Пипето: „Аз долуподписаният Вукадин Вълов Велков, желая да си призная пред органите на реда, защото съвестта ме мъчи от момента на извършване на изброените престъпления… По време на първата година на учителстването на даскалицата по френски, една пролетна вечер, под въздействието на твърд алкохол (три ракии) се промъкнах като един завършен рецидивист под прозореца и вследвие на заплахи от най-долен характер осъществих разнообразни полови актове в кревата и на пода. Същата я изнасилвах от единайсе до четири сутринта, след което я заплаших, че ако каже ще и пръсна черепа с ловната си пушка…
И за друго нещо искам да си призная другари…“
Муни: … граждани…, никакви другари не са му те на тоз престъпник…
Пипето: … Така — пишем направо в движение — „… И за друго нещо искам да призная граждани милиционери, а именно: След като разбрах, че инкасатора по събиране на таксите за употребена електроенергия има в чантата си около осем хиляди лева събрани от три села, го причаках южно от село и поставих дъска накована с пирони, за да се спукат гумите на велосипеда на същия. Изчаках го и след като инкасатора спука гумите и спря, излязох от укритието си и като един вихър изчезнах обратно в царевицата с инкасаторската чанта в ръка…“
Пастреча: Това за вихъра не ми харесва, предлагам да напишем… като един роден айдук, изчезнах обратно в царевицата…
Вукадин: Е вие ме наредихте… Пастреч, като вземем властта те обесвам…
Пастреча: Преди да вземете властта, мое се наложи да се излежава наказание, ако много знаеш…
Поп Герасим: Вуко, примирявай се със съдбата си… Животът е твърд но си тече, както са казали били те в подобно положение… Аз мисля, че попаднали в точните ръце, на тези показания ще бъде обърнато нужното внимание…
Вукадин: А аз попе, на теб такова престъпление ше ти измислим, че ше ти трепере брадата и на венчавка и на погребение… Дружина, мислете бързо за неразкрити престъпления в околията… ще ги пишем на попа…
Муни: А той си има достатъчно, негови и ако е разумен ще си ги каже иначе, всичко неразкрито отива в неговия лист…
Вукадин: Седай попе, седай… поп не сме изповедали, сега ни е паднало… Пипе, почвай нов лист…
Пипето: Чакай, сичко по реда си — първо подпиши ти, после свидетелите на деянията ти и после идва ред на попа…
Поп Герасим: (вече видимо пиян) Да става кво ще, ама барем един път да мога да участвам в такава гола пиеса с такива убавици, да ме обучат на всички иширети… Па после кво ще да става…
Муни: Не може попе, ти си гнуслив за тая работа… виж яз по ставам…
Кора: Ставате и двамата, пияндурници недни прищело им се в пиеса да участват, и то гола… На такива затри като вас, никой нема да обърне и най-малкото внимание…
Муни: А ти ставаш сигурно, това са ти кравите… издои ги, нарани ги…
Вукадин: Право да съдим, ако има некой от присъстващите, който да го вземат за тая пиеса ли е, филм ли е, това е Кора…
Муни: Ше я земат, най-много да и повредат задника, да стане неизползваема… То требва и да си учен…
Кора: Е па като си учен сигурно нема да ти повредат задника… Дайте да изпратим Пипето като най-учен и после ше му проверим задника… (прихва да се смее)
Пипето: Преди да ме изпратите некъде, требва да чуем светиня му — забавлението ви няма да е по-малко… Попе, айде седай, че почвам да стенографирам…
Поп Герасим: (сяда на мястото за изповядане) Господи, Боже наш, велика е човешката немощ и още по-велики са щенията човешки. Добре, Господи, че не ги изпълняваш, щото ако по твой образ и подобие си създал нас и този свят, по човешки образ и подобие щеха бъдат превърнати нещата Божии. А нещо, създателю наш, което е било божествено и нашего брата го е пипнал и е успел зад гърба ти, по човешки да го измайстори, го фърли на боклука вече, Господи. Та ми прости, Господи, Боже наш, щото във велико затруднение съм, а кога човек требва да се спасява най-прилича на себе си. А кога му е най-добре и широко около врата, си мисли, че най-прилича на теб. Ама лъжовно е усещането и в двата случая, Господи, щото човек от кожата си не може да излезе и живее постоянно в заблуди и суета. И добре, че е така мили Господи, щото който е разбрал, той опасен става и най-лесно ще си качне въжето и ще плюе на тоя свят… А е грех голям да го стори…