Поп Герасим: Вие пак недомислихте нещата… Ами ако някой отиде и вземе че грабне сандъчето, занесе го на скрито място и го разбие… загиваме прави…
Вукадин: Попа е прав, сандъчето ше трябва да е с железни шини и ще го заварим за железните крака на варела за нафта в черния двор, след което ще го зарием с пръст… Те са забити на повече от метър у земята… Заварено ли е, значи е непреносимо, пък и там връзваме кучето…
Пастреча: Искаш да кажеш, че ше бъде у вас…
Вукадин: Искам да кажа, че ще бъде у нас… Тук е извършено престъплението, тук ше се пази тайната… От тук нема да излиза… айде попе почвай сега разказа си, решихме и този въпрос пустински… На нас въпроси ни дай да решаваме… петилетката за три години, ама цените същите, че и по високи… Повишаваме производителността — файда никаква, значи некой повишава капацитета на потребностите си, ама секи случай това не сме ние… Пастреча да каже кой е, той е по-близко до слънцето, ама след тая нощ ще си помисли какви ще ги дрънка…
Поп Герасим: Момци и моми, Божа работа са и добродетелите и престъпленията, и не е дадено на нас да съдим, па и съда не винаги отсъжда правилно… Любете друг друга и не се бойте от нищо… Кво има да става и кво е ставало, нас никой не ни пита… Избират ни от седемдесет милиарда семенца, за да се родим само ние… И писмо в ръката ни се дава да го изпълним… Ама някой не щял — ами то в писмото му е написано да неще и да се дърпа, да си мисли, че не изпълнява Божията промисъл, а той бедния точно по Божиите букви върви… Така, като ви гледам как всички сте зяпнали да чуете за дедо ви поп нещо, направено като за затвор, ви се чудя най-задушевно…
Пастреча: Попе, да не се изкараш, че и ти немаш грехове като Вуко и като почнеш да разказваш да си кажеш правичката неусетно…
Поп Герасим: На теб Ристе, ше ти кажа една притча, щото такива като твоите началници един ден ще ги разпънат на думите им… А на казана дума се разпъва по-зле и от разпятие… Най-боли… Решил Господ да отстъпи престола си на един праведник за един ден. Извикал го той и му казал да седне и да наблюдава света. Нищо друго не му казал да прави — само да наблюдава. Седа нашия на престола Божий и целия свет като на длан гледа, кой кво прави — пред очите му излиза. По едно време гледа как комшията му се промъква и смъква една прана дреха от въжето му… И нашия без много да му мисли взема едно столе и „бух“, комшията по главата… Идва Господ — чакай, бе човек кво направи, уби комшията си за една дреха… А нашия отговаря — ми той краде… Аз требва да раздавам правда… А Господ му отговаря — абе човек, ами аз кво виждам всеки ден, нали жив човек няма да остане на земята… И оттогава Господ, на човек престола си не дава…
(в този момент без да чука влиза внезапно старшина Цеко Тилоев)
Старшина Тилоев: Никой да не мърда… Всички да останат на местата си… Къде е вратницата, чия вратница горите сега, от чие вино пиете?… Селото пропищя от вас… (изведнъж съзира порното сваля си фуражката и зяпва с увиснало чене, но явно се сеща, че върши нещо, за което после ще отговаря, си закрива с ужас очите и се отвръща от телевизора. От този момент той ще говори с гръб към екрана, тъй като мисли и той мисли, че е станала грешка и секса се прави от служители на телевизията, а всеизвестно е, че шеф е зетът на първия човек в държавата — факт който сам по себе си предизвиква ужас в обработения службар, който се страхува да не загуби работата си) Аз нищо не съм видял, вие ще отговаряте… Знаете ли, че ставате свидетели на неволна грешка допусната от нашата национална телевизия и ако сте патриоти, каквито съм сигурен, че не сте, вие сте длъжни да запазите най-пълна тайна относно видяното. В противен случай ще понесете най-строга отговорност за клевета и обида лично на другаря Иван Славков, ако почнете да разнасяте клеветата…
Вукадин: Абе Цеко, що не вървиш на майната си… Това е филм…
Старшина Тилоев: Ти на мен, представителя на властта нема да ги разправяш… такива филми нема… Вие сте филм, и то такъв филм, че цел свет ше ви гледа… (отвръща си главата ужким с отвращение)
Другарите от телевизията най-вероятно са забравили системата включена и такива като вас само такава грешка чакат, за да се възползват…
Пипето: (смига на другите да го оставят в неведение, че това са служители от телевизията) Е па цел ден чаках да се възпозвам… Де да бехме се възползвали, ама никой не ни вика, секи си върши работата сам… Като са забравили сичко включено, ние какво сме виновни… Да са си отваряли очите…