Кора: А а стрино Маришке, недей така…
Маришка: Аз ше ти кажа недей, ако те пипна ше помета с тебе… Щом мъжа ти не може да те оправи, аз ше те оправя…
Поп Герасим: Какви срамотии бе, Маришке, недей така бе жена… Сички сме облечени, аз съм с расото си… Хвърлихме по едно око на киното, ама да речеш, че сме гледали поголовно…
Маришка: Вие ли не гледахте поголовно, а вие ли? Тия на телевизоро да не беха пооблечено…
Пипето: Ма ние немаме нищо общо с тях…
Маришка: Аз ще ви намерим общото, от утре в тоя клуб ше има нов ред… Ше ви спирам пийлака и картите, и кой се обади…
Вукадин: Това е обществено место ма, шушумиго… Ти ли ше даваш тон на обществени места…
Маришка: Ще видите от утре кой ше дава тон… Щом нема кой дава тон и да оправи боклуците у това село, аз ше ви наредим… Щеше да умре жената заради вазе…
Пастреча: Каква жена, бе човек, тук жена не е имало… само Кора… ама нито е умирала, нито се кани да умира… тя тия неща е ее така де… разбира ги по новому…
Маришка: Абе шашкъни, като знаете, че сте престъпници, що не запердихте прозорците бе. Като е излезнала от при вас Гъзла отива у Къна Глуата да й лее куршум и й казва, така и така, некакъв уплах има — нали баячката требва да знае. Ама като чула какво е видела Гъзла на телевизора ви, клюкарската душица на Къна не издържала и нали си нема телевизор и рекла: „Тръгвай да вървим, ще минем от към двора на Маришкини и ще я викнем и нея, да видим ква е работата“. Та никакъв куршум не й е ляла, ами идват и ме дигат от кревата. Гледам Стояна — ни жива, ни умрела. Вика ми: „Маришке, Маришке, дали нещо ми не стана Маришке, дали нещо се не поболих…“ Чакай ма жена, какво ти е… „Така и така вика, влезнах у клуба, оставих подквасата и седнах за малко на миндера и от телевизора като се появиха едни, както ги е майка раждала… и доколко видех, май беха говорителките“… Питам я — е колко човека беха ма, а тя: „Не можах да преброя всички, ама ми се виде, че имаше и по двама на една, забравили са си вика, апаратите тия от телевизията и са почнали да се гнясат, най-безсрамно. Това видех, това ти казвам. Там е работата, че само аз видех всичко… Ония хубостници картаджиите, казват, че нищо не са видели… Болест ли ма фана некаква, верно ли беше, не беше ли, вика, не знам…“
Пипето: Никой не е длъжен да казва какво вижда, тя да не е будала…
Поп Герасим: Виденията са си за частно ползване, в много от тях намесата на сатаната е причината…
Маришка: Аз ше ви дам на вас сатана за частно ползване… Ше запомните кога сте ползвали сатаната частно…
Пастреча: И какво и стана на Стояна — тя ли припадна? Мина ли и…
Маришка: А загрижил си се сега… Нищо и нема, ама Къна е зле… И да ви кажа докрай каква сте я свършили, идиоти с идиоти… Та наметвам аз палтото и излизаме по външната стълба — та пред прозорчето — и е от тук ви видехме колко пари струвате и вие, и духовенството, и държавата… От едно малко прозорче, сичко се виде… Смръзнахме се, ама барем ви изловихме, да знаем колко пари струвате заедно с попа и милиционера… Само не разбрахме до кого писма писахте… Либовници ли имате и карате учил-недоучил да ви пише писма, а?… Та и затова останахме толкова дълго навън — иначе щехме да влетим още когато разбрахме, че Кора е майсторицата… Я да видим сега до кой господ прошения пишете… (почва да чете дръпнатото от Пипето писмо, което е всъщност с показанита на мъжа и)
Аз долуподписаният Вукадин Вълов Велков желая да си призная пред органите на реда, защото съвестта ме мъчи от момента на извършване на долупосочените престъпления… По време на първата година на учителстването на даскалицата по френски, една пролетна вечер, под въздействието на употребен твърд алкохол (три ракии) се промъкнах като един завършен рецидивист през прозореца и, и вследвие на заплахи от най-долен характер осъществих разнообразни полови актове в кревата и на пода. Същата я изнасилвах от единайсе до четири сутринта, след което я заплаших, че ако каже ще и пръсна черепа с ловната си пушка…
(къса писмото и почва да си скубе косата)
Ау уууу, ти за мен си мъртъв вече… Само да си дойдат децата у събота, ризата ше си дера от тебе. Оставам те тук сам да кукуваш и отивам при тях…