Муни: Ле ле мале яз се сетих — старшината е участвал в корното…
Поп Герасим: Как ше е участвал в корното, бе вие съвсем изкуфяхте…
Муни: Стрино Маришке, кажи какво направи държавния…, ше видите, че ше излезна прав…
Гъзла: Прав си я, това си е чисто участие в идеологическата компресия, ама седнал да учи другите… Ми дип ме е срам да го кажа… Е Маришка по е цапната в устата, тя да ви го каже…
Маришка: Та излиза тоя мръсник от тук и хоп се притаи до прозореца пустински, дето се ви казвам да го запердвате да не ви разнасят из селото и леко, леко се привежда, гледа, пули се, па като си разкопча дюкяна… абе направо си иска да участва и той… (Тилоев се пули и се държи за сърцето) Къна и Гъзла нищо не виждат — те се опулили към телевизора… Аз ги бутам соча им през оградата кво става, не можеш ги мръдна… Еле по едно време Къна го виде кво прави и както зина и немръдна — падна възнак, разтривки, изкуствено дишане — Ея още не може да дойде на себе си… Па и даровит, песа му с пес…
Муни: Айде ее, ма ти си бил готов за уволнение бе… Как им викаха на тия…
Кора: … омонисти…
Пипето: онанисти, другари… между нас има онанисти — системни или не, важното е, че ги има…
Гъзла: Срам за наше село, село на ударници и орденоносци…
Вукадин: Що да е срам за селото, срам е за държавата, че ги назначава такива… Учат на ум и разум, а те с половината крак още у пещерата…
(Тилоев се окопитва, надига се от стола и с притихнал глас казва)
Старшина Тилоев: Кво сте ме натиснали бе, вие сигурно не го правите…
Пипето: О оо бунт на кораба… Некой да ме е виждал аз да правя такива работи под прозорците на съселяните си?… Ще ми бъдете ли свидетели да потърся наказателна отговорност за клевета от човека с униформата…
Пастреча: Аз ше свидетелствам… (и другите потвърждават с охота)
Поп Герасим: Най-лошо е да набедиш невинен човек, както току-що ни обвини старшина Цеко Тилоев…
Старшина Тилоев: Дайте да се разберем, бе хора… хора от село сме… Има грешка, има и прошка… Аз не знам нищо — вие не знаете нищо… С началството аз ше се оправям. Ще кажа, че е недоразумение и всичко е било наред. Тая работа оставете на мен. Никой нищо няма да научи. Гледайте си киното, гледайте си кефа, правете си каквото щете — и аз доволен и вие доволни. Дайте да свестим на Къна и да и кажем да си мълчи…
Вукадин: А виж това е мъжка приказка вече. Само да си гъкнал и пагона ти отива при ония на киното.
Маришка: (вика и на ухото) Къно, свести се, не бой се ма… Дайте вода да я наплискаме…
Къна Глуата: Къде сме, ма Маришке…
Гъзла: Къде сме — у клуба сме… Пренесохме те…
Маришка: Уплашила се е жената…
Кора: От това дето се е уплашила, се не умира…
Муни: Кой знае откога не е виждала… и изведнъж си е помислила, че Тилоев на нея ще налети…
Маришка: Айде стани полеко, разходи се… (Маришка се надига на лакти, но като вижда старшина Тилоев пак пада възнак)
Гъзла: Не бой се ма жена, нищо нема да ти направи нереза му с нерез…
(Отвън се чува глъчка, Вукадин скача и заключва вратата)
Глас отвън: Вукооо, отваряй и ние да видим Лилето Ванкова бе…
Старшина Тилоев: Никой да не отваря, пуснете пердетата. Мен изобщо не ме е имало. (Маришка и Гъзла пускат пердетата)
Поп Герасим: Кой е издънил работата — и мен ме нема също, ако научи владиката спукана ми е работата, за попадията да не говорим. Барем на местопрестъплението да не ме заварат…
Вукадин: Муни ти ли издъни работата, освен ти и Пастреча, друг не е излизал…
Муни: Само в кръчмата казах, без никаква умисъл, че видех у клуба как говорителките се гнясат, вместо да четат новините… Ама никой не ми поверва… Те все си мислат, че лъжа…
Пипето: Е работата е ясна, Муни казва, че се гнясат, Цеко минава след него да нарежда изключване на телевизорите… Ми то целото село знае вече… И след малко тук ше стане панаир — заключвайте и гасете лампите…