Пипето: Като се върне Муни ще сдадеш поста… Дотогава понасяй стоически кръста Господен… Смирение му е майката отчееее, особено в тоя случай…
Пастреча: (скача и си удря каскета у пода) Убряяяя изгинааа, изгиная, глей ги бе, смениха се… Не знаеш кой с коя е… А сигурно са женени — гледам ги така, че са на възраст…
Вукадин: Стига си дигал пепел с тоя каскет бе… брей въртоглав народ бе… Изкуството на крака му дошло у къщата, то си бие каскета у земята да го чуят на Високо полье…
Пастреча: Абе Вуко, глей какво става, бе братче, гледай бе — е това е любовта, онази истинската, възпята в безбройни томове през хилядолетията… Кой кво ще да ми казва. Е то си личи по изражението на лицата им, че се обичат. И говорителките, и началниците им като едно задружно семейство…
Пипето: Пастреч, къде виде тая истинска любов тук, че нещо не ми е ясно. Ако си я видел, ти ше бъдеш първия човек на света, че си видел любовта как се търкаля в българската телевизия. Ше прославиш селото ни с прозрението си, и може и да те вознаградат да участваш и ти в некое предаване… А? И Гъзла да гледа какъв артист си… Ти да си чул, че има курви на тоя свет… дето за пари и с теб ше легнат, без да ги интересува, че си див на кантонерски петел…
Вукадин: Верно, бе Пастреч, що не пишеш едно писмо до телевизията — кажи така и така… случайно ви видехме извън работно време, че сте самата истинска любов, може ли да ме земете и мен. Така и така, партиен член съм, ударник съм, жена ми е орденоноска…
Пастреча: Ей, единя глупав, другия двойно… Гледайте, че това може да не се повтори бе. Аз съм сигурен, че тия ще ги изпоарестуват и ще ги изпоуволнят, а глейте колко са задружни и как си помагат…
Пипето: Стига с това «задружни», че ми бъркаш у мозъка, бе… При комунизма така ли ше бъде, кой коя срещне и по радиото, и по радиоточката, по телевизията, по събранията, айде по къра вече и ние сме го правили…
Пастреча: (бие си каскета у земята) От твоите уста в Божиите уши. Е па лошо ли е… Кво му е лошото… Светът се развива…
Вукадин: Па ти си бил много напреднал, бе Пастреч… Да му е кеф на човек да те пребие. Като те слушам по трибуните кви ги плещеш — жив светец, от гроба възкръснал, а тука си зяпнал у говорителките като дете у ламба… Може така да са се разбрали с мъжете си, с либовниците ли, тура ли им го на сичките… само, че да кажем са забравили това, дето ги предава включено, и сега, така се е случило, че антените на нашето село ги фащат. За добро ли е за зло ли е, незнам, ма мое да ни викат по съдилища и затова е по-добре да си завтаряме устата и да им гледаме чудото докъде ше стигнат И заран ни лук яли, ни лук мирисали. А кой е видел любовта, да се изкъпе и да фаща рейса за София… Там ше му намерат место и за него… За тебе Пастреч става дума… Яз знам, че и да да ти се удаде такъв случай ше гледаш като луд и ше блокираш като прегрел дизел…
Муни: Верно, бе Пастреч, кво ше напраиш ако някоя такава ти каже на ушенце — айде Пастреч, повози ме на трактора…
Поп Герасим: Доколко го познавам, ше я вози на трактора докато свърши нафтата и нема да се сети, че оная го кани да срещнат истинската любов… Къде се забави тоя циганин, бе… вече ставам и ни ви ща карти, ни ви ща говорителки. Докога ше стоя като наказан…
Пипето: Докато дойде Муни с виното… нали ти казах… Ле ле мале, ква стана сега… това да го вида нема да го повервам… Е никога яз нема да позволим така да се подиграват с красно ми лице… Никога — любовта си е любов, сиренето с пари. Глей къде си е заврел мундзата… И ни гнус, имат, ни срам… А като ги гледаш как сучат новините, мазно, мазно, загрижени, за мира, за света, за социалистическото съревнование, за високи добиви, за майна си Райна… а иначе… опааа, пак се смения… Смел народ, безкомпромисен, ма имат връзки, сигурен съм, това без връзки немое да стане…
Вукадин: Засилил се е некой да се подиграва с красно ти лице… А гледайте тоя, по-едричкия — гол, ма с чорапи… Не си е свалил чорапите, ама маа човека не си поплюва…
Пастреча: Не гледай му чорапите Вукооо… може да го е напънало зор набърже да се съблече и не е имал време за чорапите… Виж дарбите и талантите му, глей го, че е като един змей горянин, поврътлив и отсекъде го може… А ние сме залупени, та залупени — не моем да се сетим да направим едно малко по-така движение… Сичко е дарба — хем учени, хем даровити и повратливи… А от нас нищо не става… Не знаем що живееме… Е тия видиш ли ги, мое и да ги уволнят по техническа грешка, ма поне са си поживели…