Поп Герасим: Ей вие сте ора аджамии, яз не гледам… Муни каза, че знае ква е работата — нека той да ви обясни…
Пастреча: А аа попе, тия да си ги немаме… В стаята ли си, гледаш… Ако не си гледал, да си… Сички сме у кюпа…
Вукадин: Уж божи човек, а ше излезе абдал… Ти нас ли искаш да ни изгъбаркаш, бе попе… Той седи на устройството — един вид чист съучастник, проводник на случилото се, а не гледал… Ако правим нещо нередовно, кой ще ти поверва бе попе… Чий задник натиска машинката — попския задник… Ето ти заслуженото… Ма яз мислим, че нема да стигаме до там, а ще си затваряме устата и тази нощ ще бъде забравена…
Пипето: А не така, попе, такива номера не обичам… Какво гласи комунистическия морал — един за всички, всички за един… Е малко са го пооткраднали от мускетарите, ама в случая това няма значение… Пастреча е откраднал поне милион пъти повече, отколкото тоя лозунг, ама му нема нищо, все повече верва у комунизма и бие каскета у земята та ше я продъни…
Поп Герасим: (става и видеото спира) Айде много ви здраве, аз в Белене съм лежал, сега е ваш ред… Диванета с диванета това не е никаква телевизия и никакви говорителки не са, така, че не обвинявайте никого… И Муни се сети какво е, само вие сте диви на кантонерски петли…
Вукадин: Искаш да кажеш, че това е от машинката за кино, а не е от София… Ми ако е така, ние сме виновниците за всичко — още по-зле…
Пастреча: Яз не съм пипал таа пустиня… тя си тръгна сама като седна Стояна на миндера…
Пипето: Е не врат ми шия — човек от твоето семейство е причина за началото на случилото се… И ти си вътре…
Вукадин: Ма чакайте, бе хора, вие мислите, че правим, нещо нередно ли бе…
Пипето: … и то в твоята къща…
Вукадин: Това е клуб, момче — обществено място…
Пипето: … обществено, обществено, ма под твоя покрив…
Вукадин: Добре, де какво му е нередното? Студентите като цела нощ го гледаха и ми строшиха две кушетки, и цела нощ се давеха като разгонени кучета, яз кво съм виновен…
Пипето: Е можеш ли да докажеш какво точно са правили студентите… Не можеш На съда му трябват доказателства…
Вукадин: Къв съд бе човек, кви ги плещеш… Некой забравил да си изключи апаратите и го извадил, гаче ли само той го има, аз ше си затварям очите да не гледам… Откъде накъде ще хода по затворите, че той го е извадил…
Пастреча: А стига сте се джавкали, бе… Джавкате се, а не мислите, че Муни се забави и или ше занесе кво е видел из целата циганска махала, и след малко тук нема да мое се разминем, или е зел виното и е отишъл у Кора, обаче тоа път ше му строша кокалците цигански… Пращаш го да закупи вино, той си пита задника и го нема никакъв. Това друг път не е било — е го е къде е поповата къща…
Вукадин: Шшът! Много приказваш бе, много ти знаят устата… къв поп ква къща нали у Глуата оди…
Пастреча: Грешка! У главата ми беше, че като ходи да вика светиня му не се бави…
Вукадин: Кво ти е у главата ми е ясно, ма ше се измаана един път да изкарам кво имаш у главата…
Поп Герасим: Яз не си спомням Муни да е идвал да ме вика некога, ама щом казвате, така да бъде…
Пипето: Къде е дистанционното, попе я ми го подай… Дай да видим докъде е стигнала българската телевизионна журналистика начело с другаря Славков…
Пастреча: Не подигравай се с партията, а ако можеш го оправи да гледаме без прекъсване. И както ви казах — ни лук яли ни лук мирисали… Попе, седай тука нема да одиш никъде… Иначе ше те вържем и двама ше ти държат очите широко отворени да поемат истинската любов до капка…
Пипето: Да бе, ни лук яли ни лук мирисали… Муни вече е разнесъл из цело село и сега сичко е включило телевизорите… Тоа циганин е толко див, че ако е почнал да тропа от къща на къща и да разправя, какво е видел… Ми дай некой да седне, и да седи върху тоа пустиняк да гледаме…
Вукадин: Седни ти, така ше си по-съпричастен към събитието… все едно, че седаш на оня с чорапите на керестето…
Пастреча: Чакайте, не се карайте, ще хвърляме чоп — на който се падне на тоя…
Поп Герасим: Моя ред мина… сега вие се оправяйте…
Пипето: Попе ти нали щеше да си ходиш бе, или ти влезна гяволо под расото и на тебе?