Вукадин (на глас): Я мааму стара, това е част от подвижното кино. Бригадира го е забравил, сигурно… Да му го ръгна и на съветския опит. Не стига, че ни бодалкат с всичко, ми почнаха и времето да ни губят след работа с дивотии. Дали да я не совнем у кюмбето, па партийния да си бие главата… О о оо тука ше излезе некоя — това не са руски буквииии. На френски нещо пише. Не знам некой да ни е учил на френски опит — това ше да е ново. Не знам пусто как се включа иначе бих го разгледал подробно, да видим и френския опит как ще дойде…
(Влиза Пипето)
Пипето: Вукооо, как си Вуко, готов ли си и тая есенна вечер да ви отвеем плевата. Ще требва да вземете тестето карти да го сварите, па да пиете отварата, дано ги научите тия пустиньи. Голем белотен четирибой, славен летопис, но от ваша страна обвеян с непреодолима мъка. В тази игра победители са само, красивите, бързите, умните и съобразителните, съчетали в юмрук аналитичен ум с невъобразима комбинативност. Дори и най-великите майстори биха отложили чинно шапки и с овлажнели очи и сърца, изпълнени със съчувствие биха поднесли росни цветя върху могилата на вашия позор…
Вукадин: Стига си дуднал, да не дръпнем едно дръжалье да те опалим та ше ми станеш само на ентелегентин. Я колко пъти ше ти казвам на теб да не ми приказваш канцеларски, че ми настръхва козината от завършили изгорелата гимназия… А виж за картона, некой требва да го учи, и то здравата. И селото знае, кой бие с майсторлък, кой бележи картите, та си подценява самото достойнство. Да извада ли архива да видим колко пъти сме писали 25 за лъжа и най-долна измама?