Поп Герасим: Е не са, монахини са…
Пипето: Може и монахини да са — виж това не мина през ум. Живеят си в манастира… Леле скъса я, нема непозволени места… И кво е това гърло бе…, не е възможно чак така да е…
Поп Герасим: Млъкни сатана, изчадие юдово…
Пипето: Е попе, аз съм изчадие юдово, ми ти чий го крепиш тук…
Поп Герасим: Крепа го щото нема накъде, вече… А съм си тръгнал, а сте ме натопили, че аз съм донесъл разврата адов… Да не мислиш, че от добро седа…
Пастреча: Не се отплесвайте, а да вършим работа, после като завършим юридическата част, всичко е наше… искаш с негъра, ето заповедай Пипе, искаш шестима заедно…, сега молим дадено… Кора ше ни научи как се пуща и това е… Ше земем от доктора един напечатан готов надпис, че обекта е под карантина, да не ни се мъкнат други, и това е. Здраве му кажи! Така ше изкараме зимата… Па напролет ше видим кво ше праим…
Вукадин: Ей това партийците сте само мозък, бе… В кенеф да го затвориш, лафка ше отвори… Давай Муни, продължавай с показанията…
Муни: И така от дума на дума, рекохме да идем на танците, да закарфичим нещо… Речено сторено… Канихме на танци тая, канихме оная, никоя не иска с нас да танцува, докато Гарип покани по грешка едно момче с жълто женско яке и тогава ни почнаха на бой, та едвам се отървахме… На мен ми разбиха носа и белата ми найлонова риза стана се кръв, на Гарип му раздраха униформата и си затри фуражката. Обаче, не се отказваме… Той пиян, пиян ама, дочул у навалицата, че едни от нашата боя, циганета де, от съседното село, ше си ходят пеша. Забегахме до тех, палнахме „Балканчето“ и айде у кукурузията край шосето, чакаме и слухтим, слухтим и чакаме… „Балканчето“ сме го гътнали у шанеца…
По едно време, време чухме, че доле от към чешмата се приказва — ахо, ихи, върват по пътя… Към нас идват. Като ни наближиха, скочихме като едни лъвове. Ония се уплашиха и търтиха да бегат, ама женските с токчета, къде ше избегат… Фанахме ги на десетия метър… Па ги отбихме у кукуруза на петедесе-сто метра от шосето…
Вукадин: Пипе, пишеш ли, не лапай мухи…
Кора: Ай, мискинин, очите ти избождам, едната е била брачедката Лукреция, тогава беше десетокласничка… тя ми се довери тогава, още веднага… У тъмницата не ви е познала, ама ми каза, че и е аресало…
Муни: Е нали така требва ма, да си кажем…
Кора: Яз ше ти кажем на тебе, от милицията може и да се спасиш, ама от мене ше патиш докат си жив…
Муни: Убичъм тъ ма…
Вукадин: Нема да ви слушаме на вас разправиите цигански… Тук се осъществява мероприятие с цел опазване на тайна, а у тех се развихрило частно-собственическото чувство… Така, до тук нема и за 15 дена у тухларната, давай натам…
Пастреча: Продължавай бе, Мунка, кажи си сичко за общото благо… И аз ше кажем, и сички ще кажат…
Муни: Та ги заведохме с Гарип у кукуруза, па те знаеха кво ги чака и много се не уплашиха. Само като ми видеха кървавата риза, малко трепнаха, ма аз им казах откъде е кръвта… па ги почнахме, па ги сменовахме… та накрая ни рекоха, може ли утре пак да се видим… Как да не може… Аз и мушнах на едната сутиена у джебо си, та го подарих на Кора… Още от тогава си ми беше любов пусто, ма се криехме от брат и…
Кора: С тоя сутиен ше те удушим, да знаеш… Още го пазим. Само ше гледаш какво те чака…
Муни: Млъкни ма, изостанало и некултурно, бе — вари го, печи го нищо не отбира — едното е любоф, другуту е секс, ако искаш да знаеш.
… Ама нас ни достраша, с Гарип повече да се срещаме с тия, да не ни направят капан и да излъжат, че сме ги изнасилили… Ама не се оплакаха никъде… и слухове даже не тръгнаха. По тъмно си ги закарахме една по една с „Балканчето“… Сигурен съм, че не са ни познали, а и „Балканчето“ беше без номер… Казахме да лъжат, че са ни избегали и са спали у кукуруза… За пред мъжката част, дето беше с тех…
Вукадин: Значи, твърдиш, че не сте ги изнасилили… Ами за какво ни го разправяш тогава. Ние търсим нещо като за пет години затвор, което да ти затвори устата и да не плямпаш, какво си гледал и къде си го гледал…
Муни: Ма те се съблекоха сами…
Пастреча: А кой ги завлече у кукуруза, а?…
Вукадин: Пипе, чети какво написа, да видим дали е годно за съда да му даде на тоя пет години, или да го доукрасяваме още…
Пипето: Днес 25 ноември 1976 г. лицето Муни, … как се казваш, бе…
Муни: … Муни Байрамов Салиев…
Пипето: … лицето Муни Байрамов Салиев, в присъствието на петимата долуподписани, направи пълни самопризнания относно извършено тежко групово изнасилване в района на местността „Селището“. Като не показа признаци на разкаяние, напротив, същия изпитваше задоволство от направеното, което говори, че е изключително опасен за обществото и уважаемия съд да се отнесе с необходимата строгост.