Кора: Ше видим кво ше резнеш, ние с теб сме пред развод и най-важното с изнасилвачи работа немам… Само да си отворим устата и си загинал…
Муни: Само да си отвориш устата и си го лапнала… недей така ма, жена, убичъм тъ, ма…
Вукадин: Ей, ние нема да се разправаме цела нощ с вас… Работа ли ше вършим или ше ви слушаме вас… Обичайте се, колете се, нас това не ни засега… А ти требва да седнеш близо, та да не се отречеш после… Все едно, че си сама в стая и говориш, а Пипето като един съдебен секретар стенографира всичко… Да нема отметане после… Като ви знам колко ви е кела, требва да бъдете държани в железен юмрук… Айде почвай…
Поп Герасим: И нали нема за присъстващите да се говори… нали нема те да се нападат…
Кора: Нема, нема, дедо попе, не бой се… (сяда на стола пред телевизора) Ох така като ги гледам, направо ми се плаче… Живот си живеят и сигурно са си оправили разводите, всичко… а ние тук се мъчим и им завиждаме само… Е тоя пич къдравия, душата мое си дадем за него, нема срам, нема грех. Направо ми покори самото сърце…
Откъде да почна не знам… страх ме е тоя моя да не скочи на бой, че му счупвам тиквата… Да ви разкажем нещо за кражби, ма не знам дали ше има за пет годин…
Пастреча: Ше разкажеш за неколко случая и то ше ти се събере… не бой се… Барем вие нема какво да измисляте… Всичко е автентично, както казва Пипето…
Кора: … и мое да ви разкажем и за най-силната си любов, ако не стигнат години…
Вукадин: Дай първо за айдукуването… Ама непълнолетни истории неща, само тези след 18 години, така че да може да попаднеш под ударите на закона…
Кора: Ох много ми е трудно, да гледам и да разказвам… се за други неща си мисля…
Пипето: Концентрирай се…
Кора: Е да се центрирам, ма сама не мога… (смее се)
Муни: Млък, че ти запушвам устата веднага…
Кора: Муни ми пречи…
Пастреча: Ако Муни ти пречи, ние мое ти помогнем, ма не е там въпроса…
Кора: Ми изгонете Муни…
Вукадин: Нали ако го изгоним ше доведе до петнайсе минути целото село… Никой нема да напуска очертанията на терена… Един за всички, всички за един…
Муни: Ти мен ли ше ма гониш, ма… Сички ма искат, тя ше ма гони…
Кора: Шта гоня ми, за кво си ми тука, да ми светиш, будала с будала… Залепил се като репей, човек не мое да си поеме въздух от него.
Айде ше ви кажем как обрахме един грък на морето… До сега щех да съм богаташка, ма то откъде дошло, там отишло…
Таман бех повторила трети курс у чорбата и пак летото съм на изпит по математика… Нема накъде да повтарам, ше ме изхвърлят и дъртия циганин ше ме пребие, че съм арчила пари за нищо…
Поп Герасим: Каква „чорба“, ма?…
Муни: Хранително-вкусовия техникум…
Кора: … Поглеждах даскало на изпита, поглеждах го, ама той умреляка му с умреляк не се сеща кво ми е у главата… така де, да се сети, че мое се разберем по друг начин… Гледам задачите, не мое да ги решим да умрем… И по едно време даскало отиде да обедва и дойде да ни наглежда едно младо даскалче, таман завършило… Така де, да не преписваме… Учеше долните курсове и… така съм го мервала, ама като не си имал допир, не се знае какво ше излезе… И щом влезна му ударих едно око и се разкрачих… ужким без да си искам… Е така, както си седах на първата маса и ужким решавах задачи… И младото си е младо, веднага се усети и дойде, наведе се ужким да види какво съм решила и ми пущи една ръка, а аз му написах да ми реши една задача, като за тройка… След малко ми донесе едно листче със задачата, аз я преписах и умреляка като дойде ми писа тромбето. Излизам аз, той ме чака пред даскалото и айде у квартирата му… Та до другия ден… Берекет вересин! Машаллах! Добре, ама ми пусна мухата с едни снимки от некакъв курорт на Черно море… Ле ле е убаво значи… Викам си ще ходим, та ако ще да е с котки на оране. Прибрах се до село на стоп с един заплес, шофьор от Атомната централа и като спрехме за около час в гората срещу „Мара Врачанка“ му свих портмонето с двеста и трийсе лева… Викам си — свърши — на морето съм… И изпита взела, и курорт ше карам, и на душата добре… Ама пусто, не знам кви са цените… Не знам дали ше ми стигнат парите, та се завъртех около баба, и от нея ошмулих сто и педесе лева и айде при една приятелка, да не съм сама — тя си живееше у Враца с техните, много отворено момиче, българка… Казах и аз как съм ударила даскало у дирека и кво съм решила — тя готова. Тръгваме на стоп… Докато стигнахме до Бургас, значи, толко любов накуп не ми се беше случвала…