Пипето: Е никой не мое се сети кво мисли на жена ти… Само ти знаеш…
Кора: Оставете го тоя моя, въртоглавия — така си приказва само колко да не заспи… Значи дойде инструктора в краварника, дръпна една реч за съветските постижения в областта на млеконадоя и го гледам, че ми фърга око… Беше ми първа година в краварника — деветнайсе годишен цепеняк… та разбрах аз, че от тая туфа ше излезне заек… И кмета с него, след като оня свърши със съветския опит, кмета вика така и така значи, кой ще вземе другаря Будинов на квартира… Яз веднага казвам — Къна Глуата даваше първия етаж на къщата си на учителката по френски, ма оная нали напущи, там може викам… Оня сфана веднага, щото се бехме разбрали с очи кво можем да свършим и се съгласи…
Муни: Мамка ти курвенска…
Вукадин: Муни, ако още един път проявиш пристъпи на ревност, върху теб ще се стовари целата тежест на извършеното от всички тази вечер… Всички свидетелстваме срещу теб… как си донесъл тоя пустиняк как си ни го пуснал… и така нататък…
Муни: Яз си знаех от началото, че пак циганина ше излезе виновен, ма айде, мир да е… добре, както кажете… нали съм ни напред, ни назад…
Айде ма кво млъкна, приказвай, нищо нема да ти направим…
Кора: Ако си мислил, че мое да ми направиш нещо, много се лъжеш…
А яз им пуснах мухата за Къна Глуата, щото на първия етаж има един скрит прозорец откъм градината…
Вукадин: Знаем го тоя прозорец…
Кора: Има бусоляк два метра… Никой не мое те види кога влизаш, кога излизаш… От там зоотехника влизаше при даскалицата по френски… Та го заведоха другаря Будинов у Къна Глуата и се почна сека вечер, сека вечер…
Муни: Сека вечер, сека вечер, а Мунката у дисципа А?…
Пипето: Ми Мунката за дисципа изкарал, до дисципа стигнал… къде искаш да е, на Ривиерата или у швейцарските Алпи…
Муни: Ле ле, Пипе как съм ти насъбрал, ако те друснем един път у мундзата ше ти излезнат канцеларските мисли от главата проста…
Кора: … и една вечер, яз отивам, без да сме се разбрали с другаря Будинов. Тъкмо се промушвам през бусоляка и кво да видим вътре… Масата сложена, ама на нея от пиле мляко… питиета в шарени бутилки, дето ги нема по магазините, мезета, и едно печено прасенце с лимон в устата му… Лигите ми потекоха, ма смееш ли да влезеш неканена… И седнали инструктора Будинов, предишния кмет, дето го фанаха, че милиони е крал и нищо не му направиха ами за наказание сега е некакъв шеф по София, и двама непознати, ама така по-зализани от Будинов, по официални… Викам, барем малко ше погледам какви ше ги свършат и кога фърлих поглед от към улицата — черна кола със софийски номер… Викам си, а аа тук ше става некоя… Стаих се и гледам…
Ядоха, пиха, пеха, прегръщаха се, целуваха се, само дето се ненаебаха… По едно време ми се стори, че пеят нещо на цигански, ама се заслушах и се сетих, че е руски… Обаче приказват нещо с такива думи, дето аз не моем да сфанем баш, купешки думи използват… Нещо като на Пипето, ама по-купешки… Накрая, тоя нашия кмет извади от зад него един кашон, голем колкото бирена каса и ми се събраха очите, като дигна капака и започна да изважда пачки десетолевки… както от банката са изтеглени… А пред тоя, а пред оня — пред тия от София най-много, после пред Будинов и най-малко пред нашия кмет… Сбогуваха се, прегърнаха се, Будинов ги изпрати до колата и се връща сам… А мен окото ми у парите, гледам къде ше ги скрие… Викам си, майка му стара, пак забогатях. Отнасям ги като бръмбар сламка, оня будала няма да смее да гъкне, щото и кьоравия знае, че това са крадени пари, далаверджийски… Будалата му с будала взе, че ги уви във вестник и ги сложи в нещо като кухенско шкафче, видех, че извади чаши и сложи пакета, после пак нареди чашите… Викам си, ох ле ле, гепих ги… Питате ли ме как съм спала тая нощ?… Не мигнах… Се пачките пред очите ми…
На сутринта, гледам го либовно, мазна му се, казах му, че немам търпение до довечера, което си беше право… И той се кокорчи такъв като накукушинен петел, демек — голем мъж, търсен… И вечерта правихме кво правихме, аз отворих прозореца ужким да се проветри и само го притворих, така, че да може да се отвори отвънка… И на другия ден оня си чете евангелието пред краварите, аз се изсулих и айде през градината у Къна Глуата… Бутнах прозореца и… вътре… Грабнах пакетчето и го сложих в една найлонова торбичка и айде за циганската маала… Скрих ги и се върнах у краварнико…
Вукадин: Е той не усети ли се, че само ти може да си го ощипала…