Кора: И да се е усетил, не се обади… След като взех парите и оная работа не му ставаше вече… Увисна като прани гащи и след ден-два се прибра у окръжния си комитет…
Пастреча: Молим ви това да не го записваме, че сме загинали всички… На Кора да и счетем само първия разказ… Ще ни избият като кучета, ако научат, че знаеме… И оня дивак, нашия, както е шеф сега в София ще ни изкарат, че ние сме айдуците, само да се обадим…
Вукадин: За съжаление, Пастреч, един път и ти да си прав — точно така ше стане и затова тоя случай го забравяме, че сме го чули…
Муни: Ми с парите кво стана, ма курветино…
Кора: Кво стана, стана каквато стана… нали помниш, че напущих тогава за шест месеца краварника. И отидох гражданка да ставам… И на теб ти изпратих сто лева… Помниш ли…
Муни: Е как да не помна, ма жена… Тогава разбрах, че мъ убичаш…
Кора: Отидох у София, живех у братовчедката, у Филиповци и като ги гледам осем човека у две стаи, си викам що не им дам да си купят апартамент… Яз квартира, мое да си земем ква искам под наем, ма ше бие на очи, ше ме изловат… Ше се поинтересува Будинов къде съм, що съм и ше ми скроят шапка… Що да си навличам беля на главата… А на брачедката мъж и работи в строителството може да си купи апартамент с предимство — само пари да има… Аз викам, имам едни пари спестени, ще ви ги дам да си купите жилище, па когато имате възможност ще ми ги върнете… И досега една стотинка не са ми върнали… Общо парите беха петнанайсе хиляди… На тех дадох тринайсе, другите две ги изхарчих и след шест месеца се прибрах пак у краварника… На кое му е писано да нема, си нема…
Муни: Чуда съ да те пребивам ли, да те разцелувам ли…
Вукадин: Пипе, записа ли тоя случай…
Пипето: Записах го…
Вукадин: Дай листа тука… (къса го на парчета) Ще подпишем само случая с гръка… Чети да видим как си го издокарал…
Пипето: На тоя случай нема кво да му се описва много, много… айдуклъка тук е бърз и неотразим, но още по-неотразимо е възмездието на съдбата… За него нема да пишем, щото им ставаме адвокати… Секи да си бие главата пред властта и да доказва, че не е поарчил парите… Ето кратко и ясно… „Аз, долуподписаната Кора…“
Как се казваш ма…
Кора: … Касъмова Шукриева…
Пипето: … Кора Касъмова Шукриева, по време на ваканция осъществих неопределен брой полови контакти с цел материална облага, тъй като отидох общо с около четиристотин лева, присвоени пари, и се върнах с малко повече…
Кора: Не мое ли да пише, че съм осъществявала любов…
Пипето: Ти можеш да кажеш, че си копала и лозе, ората знаят какво си правила… При един от случаите се запознах с лице от гръцки произход, който се представи за финансово отговорен фактор от манастирите на Атонския полуостров…
Поп Герасим: Ох чадо, двоен грех си извършила, все едно, че Бог си обрала…
Кора: Е па яз съм извършила, той не е извършил… Като е божи човек, що го вади… Айде маани тия работи… Ще дойда да ме изповедаш и толкова…
Поп Герасим: А така може…
Муни: Тия са разбраа, ма ше гледате как ше ги опала и двамата, та ше ми се изповедат на оная работа…
Пастреча: Млъкни бе, Муни, все поставяш личната работа над обществената…
Муни: Е па обществената работа кога ме е поставила мен на първо место, че аз да я поставям нея пред сичко… Айде сега, приказки на пазара…
Пипето: Ше ме оставите ли да свърша или друг да седа да пише… С вас не мое се работи…
Поп Герасим: Ей големи работи стават тука… вие се разправате и не поглеждате, ама тук станаа едни та свет ми се завива… Това са хора значи, дето не му дреме от нищо…
Пипето: Попе и ти ли попе… и ти ли пое по пътя на кво беше… на злокобното сексуално отегчение… На владиката ще му подскочи калимявката, ако знае какви секуални бдения отслужваш с миряните си… И за теб нема спасение, да знаеш, и ти си един вид партиец като Пастреча… Вие най-много сте вътре… Така, продължаваме… „… финансово отговорен фактор от Атонския манастир. Същият сутринта влезе в банята, а аз взех носеното от него куфарче и напуснах хотела по най-бързия възможен начин, при което оставих на местопрестъплението имущество в качеството на бикини — един брой, сутиен — един брой. Парите — двадесет и шест хиляди американски долара използвах по предназначение“…
Кора: … ма не е верно…
Вукадин: Верно, неверно нема значение — ако кажем, че кучетата са ги развлекли и некой селянин късметлия от онова загубено село е забогатял внезапно, може да ти се размине… Не стига, че ти простихме за Будинов, ми сега да кажем, че си затрила и чантата с парите… не става…