Кора: И кво сега — и бития — бит и ебания — ебан…
Пастреча: Така излиза, ма нали требва да имаш страх да не си отваряш устата, че да завлечеш и нас у дълбокото…
Вукадин: Минавайте тук и се подписвайте срещу показанията и… Така, кой е следващият?… Пастреч, седай на пангара… И много се не бави, не увъртай, не примлясквай, не усуквай по партийному, щото нищо нема да ти помогне, ако шикалкавиш ще кажем, че си говорил срещу (сочи портрета на Живков от стената) и тогава ще си спомняш с любов за съдържанието на филма, гледайки синьото небе през желязната решетка…
Пастреча: Нищо нема да скрием, ма не знам дали ше съберем за пет години… Моите са само айдушки, само една имам либовна…
Пипето: Е те айдушките носат повече години… Само аз знам за такива твои далавери, че ще ти ръждяса ключа от вратницата у джеба, докато се върнеш…
Пастреча: Пипе недей така, нема да дописвате, нищо… Всичко ше си кажа… Ами нещо друго ме човърка, пусто… Мисла, мисла и се празните кревати на Гъзла и Къна пред очите ми… Тая работа нема да излезе на добре… Мен зачовърка ли ме нещо…
Вукадин: Това е от киното, като гледаш такива работи и мислиш за креватите им…
Пастреча: Не съм такъв човек, бе…
Пипето: И ние не сме, ама като ти дойде до главата, можеш ли да го върнеш… А за жените не се бой, не са овци да се затрият…
Поп Герасим: Ей глейте, глейте тая прилича на Пастреча на вуйна му Тодора… Като млада беше такава засукана и се носеха разни слухове…
Пастреча: Коя бе…
Поп Герасим: Е тая кльощавата…
Вукадин: (приближава до телевизора) Абе вие ше излезете прави, а тая ми прилича на Маришка преди да се оженим… Яз па не им гледам лицата, ми ги гледам у задниците…
Пипето: Човек на човек прилича… щото на мен пък оная с негъра ми приличаше на Гъзла…
Пастреча: Пипе… ако те чуе Гъзла, не знам накъде ше фащаш и какво жителство ше търсиш… Мен ми дреме на сайдера… Обаче оная ударничка, орденоноска… ше те вкара у кучи задник… Яз я познавам най-добре… Да почвам ли?…
Вукадин: Айде, давай да чуем сега откъси от един достоен живот на партиен член… Айде да видим колко си партиен и колко си член… на колко си бе…
Пастреча: На четирсе и две…
Пипето: Значи твоя случай ше го кръстим „Четирийсе и две и пет от тях“… Четирсе и две години живял — за пет годин затвор изкарал, члена му с член… Почвай, че немам търпение да стенографирам истината, такава каквато е…
Пастреча: Ако е там работата, у наше село има и за повече затвор от мене, айде да си не отварам устата…
Вукадин: Ние сигурно не знаем кои са, че ни плашиш да си отвориш устата… Ма сега става дума за теб, ти си в прегрешение…
Пастреча: Айде и така да е… щом казвате… Дошло е време заек мечка да ебе… С либовната история ли да почвам или с айдушката…
Муни: Дай с либовната, то твоите айдушки са повече от моите… Дай да те видим на тихия фронт как си…
Пастреча: Е това е, дойде време криминален елемент, партиен член да притиска… Съпруг на орденоноска, ударник в социалистическото съревнование…
Вукадин: Ами иди у неговия двор, дето нема с трън кво да закачиш и погледни у твоя, дето само къщата не си пренесъл от стопанството и ше разбереш кой е криминалния елемент и кой е пролетария…
Пастреча: Недей така, бе Вуко, недей, че ми става жално… Не стига, че съм затруднение, дето никога не съм бил, ами и ти…
Пипето: Вуко, маани го, че му се привижда голема къща с много прозорци — пада се западно от Враца… Айде почвай…
Пастреча: Таман бех станал партиен член, заради това, че две годин подред ми дадоха преходното знаме… Демек, ударник… Не че съм се натискал… И ни викат актива в залата на окръжния комитет — гледам пълно с народ… Запознават ни с международното положение, изказват се…, и по едно време на края един такъв, чалнат, с дочени сини дрехи, дига ръка… Оня от трибуната му дава думата и тоя пита: „Чиче, ше дават ли кино?…“ Умрехме от смех… Това било градския луд, сигурно сте го виждали, все по гарата се върти и на секи вика „чиче“ — Ицо Пиката му викат… А тоя нашия се пули от трибуната и не знае кво да му отговори… Стана неудобно… сред актива, луд… а там без покана не се влиза. Викам си, абе тия пациентите от лудницата ли канят тук… За кво ни имат нас. Сигурно има и други такива, събрани от окръга, само и само да напълнят залата… Па после на банкета се отпуснах, па си пийнах, па им ударих една на ум… Един се изправи и обяви, че втория ден от семинара се отлага… С една дума гонят ни, а жената знае, че утре ше се прибирам… Тръгнах си аз, да гоня рейса за село и гледам пред автогарата се повърта Стефа Патицата, дето се жени тринайсе пъти, па може и повече… Доколкото знам и тогава беше женена некъде из Берковско… Маа, маа една плетена мрежичка за леб у ръцете си…