Поп Герасим: Ле ле, тая кви лубеници влачеше… У околията немаше такива… А проста като фасул… Идва един път при попадията — слушам ги приказват за некакви пердета ли, покривки ли, и оная понеже не знае да каже, че са квадратни, ами вика „от тук така и от тук така“ значи страните им се еднакви… И на мъж не прощаваше… Абе Ристо си е човек с късмет…
Пипето: Попе, ти се напи и ше строшиш попадията тая нощ… По-малко пий да не вържеш езика или да се направиш на пиян, щото извинение нема… Ние ти измисляме показанията, подписваме се и теб заставяме да ги подпишеш…
Поп Герасим: Ти у поповото канче не гледай…
Пастреча: Е те тия лубеници ми свършия работа на мене… Подпийнал съм аз след банкета, знам че може и да не се приберем тая нощ… и като я видех ми светна пред очите… Как си, що си… А тя вика — скарахме се с мъжа ми, избегах, бие ме вика секи ден… А тя кога и да я биеш се ще си закъснял, ама аз я жала… Брей викам, кви са тия простаци дето ги намираш, викам, не ти върви на тебе… Сега, вика нема къде да спа, избегах заранта и фанах рейса… И на мен веднага ми щракна, сетих се, че баджанака Върбан има егрек, кошара по пътя за Видин… слиза се между две села и през поляните за петнайсе минути си там… той беше свършил с овците, ма егрека си стои… В колибата му сичко има… легло, огнище, покъщнина… абе мое се живее… та и викам — Ела Стефо да те вода, на една кошара, а тя „ми добре…“, съгласна… Напълнихме плетената мрежичка с това онова за ядене, мушнахме и една бутилка „Слънчев бряг“, срещу уроки… така де, да не ни мислят близките ни…
Вукадин: Ей това партийните сте голема повлеч… Коняка значи, не да се напльоскате, а срещу уроки — да не страдат близките ви, … Попе, попе, тия от партията ше има много да се учите от тех — надминаа ви в грижата за човека…
Пастреча: Е така е думата де, па вие си го мислете как щете… Та фанахме ние рейса, слезнахме малко след Бистрец, и през поляните, през поляните, айде нагоре към Балкана… А то една пролет, душата да ти се напълни… И егрека празен, нема никой, влезнахме у колибата, та три дена… После като се прибрах, казах на жената, че са ни задържали по партийна линия… семинара се е удължил във връзка с напрегатото международно положение…
Вукадин: Сичко добре дотук, ама това не става за съд… най-много Гъзла да те прасне с нещо у главата партийна или на оная затра мъжа и да те срещне некаде и да те прати у интензивното… Давай с някоя от най-айдушките си истории, а тази ще я запазим за Гъзла, ако случайно надигнеш глава за нещо…
Пастреча: Ми тая що я разправах тогава…
Вукадин: Да се пофалиш, че си голем курварин, нали така бе дружина…
Всички хорово: Така е, така е, не може за друго да е…
Пастреча: Чакайте, бе хора, не съм такъв човек…
Муни: О о, не бил такъв, ми аз ли мандръсах Патицата у колибата, аз или ти… отговори ми…
Пастреча: С вас човек не може да излезе на глава…
Вукадин: Чакай, жено врачанска, да видиш какво е диктат на мнозинството над малцинството… Да видиш добре ли е…
Пастреча: Значи, аз ви казах, че не съм се натискал за партията… тя ми се натисна…
Пипето: Също, както Стефа Патицата ти се натисна, нали?
Пастреча: Може и така да го кажете, ама ако ви чуят, ще отговаряте…
Кора: А оставете го да разказва бе, че ми стана интересно, не видите ли го, че е див на кантонерски петел…
Пипето: Див, див ама като го подгонят хормоните, забравя партийния билет…
Пастреча: Кой като ме подгони?…
Пипето: Дълго е да ти обяснявам, не е за твойта глава… айде давай с разказа…
Пастреча: Работата стана, кога започнаха да сменят дървените стълбове с бетонни… Дойде една бригада да пробива дупки за стълбовете… И ше спат по къщите, значи… Ама излезоха такива кучеубийци, че направо като се сетим, ме фаща яд… Май, че закачия Гъзла, нещо… и аз ги изгоних, викам си, яз ше ви наредим вас, ще ви научим как се сега на чуждо…
Вукадин: А значи, ти с Патицата може… а те с Гъзла не могат… Е тва сте вие куманистите… Мойто си е мое, чуждото е общо, както правилно отбелязва светиня му при подобни случаи…