Пастреча: Не е баш така, ма айде от мен да мине… Та викам, ще ви наредим аз вас… И докараха стълбовете, бетон здрав като камък, само за подпори некъде да ги сложиш… А аз точно по това време си строим сайванта… Мисля си — три такива стълба като претрошим по на две, стават подпори за приказ… Оправям положението… И споделям тая моя мисъл с шурея Герго… той караше коне като атове… викам си, с конете ше ги превлечем и ше ги претрошим по на две… А шурея Герго си го бива за такива работи — с тая неговата каруца само атомна ракета не беше краднал… Та се съгласи той на момента и се разбрахме вечерта да отвлечем един по един три стълба с един от конете… Впрегаме коня и връзваме с едно въже стълба за куките и… влачи… Бех намислил да ги боядисам с блажна боя, кафени… ма не било писано — имало глава да пати… Тъкмо превлекохме единия стълб и на втория ни пресрещнаха двама от бригадата на енергото. Тия същите дето се закачиха с Гъзла… Ходили некъде на почерпка — беа къркачи от класа… И като видеха, че им влачим стълба изтрезнеха… Кво праите бе?… Ше викаме милиция… Ние го ударихме на молба… Герго и той, айдук, айдук ама като се виде на зор и той се моли… Бие ги по слабото место… „Аз държим вика ключа от мазите на текезесето — има вино, дето само в ЦК го пият. Ще ви дам колкото искате, и сирене има и маджун.“ Нали тогава още работеше маджунарната… На ония им светнаха очите… Върнете вика какво сте превлекли и ви чакаме у квартирата, пред вратата… Превлекохме ние стълбовете обратно и отиваме с каруцата и три големи стъклени дамаджани по двайсе кила. Напълнихме ги, взехме и две тенекета сирене, закарахме ги там, дето квартируваха и им казахме да се пазят, да не види някой тенекетата, че ще ги познае, че са от стопанството… И се прибрахме ни живи, ни умрели… Кви беха тия смокове за десет дена изпиха виното — още искат, изнудват ни… И като свършиха с дупките почнаха да идват пред секи празник с коли — виното отиде, па и сиренето отиде. Шурека Герго, каза, че некой е разбил вратата на мазите и е изнесъл сиренето… Подхвърли и един маркуч ужким са източили и виното от две бъчви… ма така и немаше никой да се поинтересува ни от милицията, ни от текезесето. Чух само от кмета, че щетите са за около десет хилядарки… Е и ние изнасахме за нас си де, продавахме насам натам… Та тия стълбове ни влезнаха, да не казвам къде…
Вукадин: Не, въобще не са влезнали, ще влезнат ако ти прочетат самопризнанията… Обадиш ли се какво си видел по телевизора тая вечер, да знаеш, че и трите стълба са ти влезнали, ти знаеш къде… Ти си бил и на снимка да те види човек да ти зашие един… Пипе, чети какво написа, да го чуят всички…
Пипето: Аз, долуподписаният Христо Генов Келешев, правя доброволно пълни самопризнания за нанесени щети в размер на 10… словом десет хиляди лева на трудово-кооперативното земеделско стопанство, а именно. По време на смяна на електропреносните стълбове реших да присвоя три броя такива, но бях заловен на местопрестъплението и заставен от двама работници на енергото да върна присвоеното. Същите не донесоха по надлежния начин пред властите случилото се, а ни принудиха да крадем вино, сирене и други доволства в продължение на близо година, което ние…
Вукадин: Поправи го, нема „ние“ Герго нема да закачаме…
Пипето: Правилно, що ще топим човека, тоя серсемин е виновен за всичко… Така… в продължение на година аз собственоръчно присвоявах около всеки празник неопределени количества доволства и ги предавах на заловилите ме от енергото. Моля, уважаемия съд да ми приложи най-строга мярка, с цел да се поправя и да бъда една всестранно развита некрадяща социалистическа личност…
Муни: Е па аз съм обиколил толкова съдилища, за първи път чувам някой да моли за най-строга мярка… Нема да му повярват съдиите, ще мислят че е мръднал…
Вукадин: Пастреча ще е първи в тая насока, нека и нашето село да се прочуе с нещо…
Пастреча: Ама в показанията на Муни и Кора нямаше такава молба за най-строго наказание…
Вукадин: Пастреч, примирявай се със съдбата си — секи случай е индивидуален… Айде, минававайте за подпис при Пипето…
Кора: Начи неам търпение да чуя дедо поп какви ще ги нареди…
Муни: Остави го него за накрая, да се напльоска хубаво, да му се отвърже езика…
Поп Герасим: (вече фъфли) Нали за присъстващите немаа се разказва, нито за жените им…
Пастреча: Кво за жените ни, бе враг народен… кво има да приказваш за тех…