Вукадин: Попе карай по съвест, не бой се… пийни спокойно, ако требва ще те представим на попадията в наливно състояние, нема да те оставим да станеш за смех, я…
Кора: По съвест, по съвест, ама де не излезе, че е изповедал и Маришка… ако се стигне до съд един ден, ше се разчуе из околията и ти ше станеш за смех… Може и нищо да не е имало, ама ей така да си го измисли от серсемлък, да те окепези… Ще остане като документ, докато свят светува…
Вукадин: Баа мааму… попе оскубвам ти брадата, карай по първоначалните правила — за присъстващите и роднините им нито дума…
Поп Герасим: Както вие кажете, яз съм лесен…
Вукадин: Пипе, ти си — пишеш и говориш, говориш и пишеш, и наблюдаваш едновременно случващото се в Калифорния…
Пипето: Малко трудно ше ми бъде…
Пастреча: Трудно, но не невъзможно… Такава е съдбата на грамотните в България… Повече дарби, повече отговорности… Искаш да останеш недокументиран ли… Айде молим ти се…
Пипето: (пренася един стол да пише на него пред телевизора) Любовни истории мога да ви разказвам колко искате, но те са ненаказуеми… Изнасилвания нямам — всичко от доброволно, по-доброволно… Верно, една година само бех студент, но строших и двете легла с общежитието… Още тогава се отървах от затвора, щото за главното никой не научи, подушиха второстепенното…
Вукадин: Е ше разкажеш неколко тогава, да ти се събере срока… Нема а ми се правиш на светец… Иначе седаме и ти пишем такава биография, че и у затворо ше бегат от тебе…
Пипето: Яз мислим, че само тая политическата ше е достатъчна, вместо вие да ме редите, но за секи случай да ви не дразним, ше разкажем и една друга, за около шест месеца е… И за нея не ме фанаха докрай — на човек като му върви, върви му… Само ме изгониха от общежитието…
Поп Герасим: Почвай със студентската напред…
Пипето: Попе ти се напи, нема да можем да ти отберем нищо от разказа… ше ни требва преводач… Ужким не пиеш, ама като ге гледам биеш професионалиста Муни по всички показатели… Ти изпи най-много тая вечер… Ем кога, кога след нас почна…
Поп Герасим: Много за душманите Пипе… (подпява „Гърди си с рози накичи…“)
Муни: Яз знам от деда си, че кога у една пияна компания попа пропее преди циганина, работата немаа свърши добре… Па ше приказваме…
Поп Герасим: (застава пред телевизора с чаша, поклаща се и фъфли) … и с пълна чаша пий наслаааада, че няма да си вечно млааада.
Вукадин: … Е пият, пият та се пушек дига, не ги учи, те си знаят какво и как да пият… Айде Пипе, че стана ракиен заман…
Пипето: Беше по времето на младежкия фестивал, на световния… аз първа година студент… Разсейвам се, не мога да говоря едно, а да пиша на друг стил…
Пастреча: Говори си по нашенски, после ше го оформиш. Не мъчи се…
Пипето: … та преди фестивала идваха некакви келеши от комсомола ли беха, от майната ли си беха, не знам и ни казват — империализма, казват, готви провокация… Ще използват слаби и неосъзнати елементи в нашето социалистическо общество да прокарват идеологическа диверсия и затова никакви връзки с гости от западни страни… Добре, ма оная ти работа разбира ли коя е от запад, коя е от изток… Не разбира, напада фронтално, па после мисли за географията… И запознавам се аз на един митинг срещу войната във Виетнам с една шведка, говори български и руски, от Упсала… славянски филологии учи… Ле ле очите ми изтекоха — бела на бибе, толкова руса жена не бех виждал. И се аресааме… Нито ми е говорила за идеологическа диверсия, нито за подриване на прекрасната ни система… И тя ме аресва, и аз я аресвам… Ще ми дойдеш вика в Швеция на гости…
Пастреча: Опъна ли я, бе?…
Вукадин: А чакай малко, не скачай като див петел… опъна ли я, е сигурно теб ше опъне… остави човека да разказва…
Пипето: Вуко ти отговори вместо мене… ама аз как ще отида в Швеция като знам, че не пускаха… И правим сметка как да духнем… С една дума — „… сбогом и прости мой роден край, здравей родна Швеция“… А тя сека вечер ме води по заведения — и то скъпи, не че богата, ама за нея евтино… И последната вечер ме води в бар „Астория“… Аз с костюмарата, по нагоре — небето… Отиваме, седаме в едно сепаре до дансинга… И кога си бръкнах у вътрешния джеб — една пачка пари… толкова пари у живота си не бех виждал накуп… Измъкнах ги леко и надникнах у вътрешния джеб… Десетачки с бела хартишка овързани, като от банката… Знам, че не са мои, бъркам…