Муни: Пипе, ти си много интересен човек… Никога не съм мислил, че се оценяваш на повече от едно теле… Яз си знам, че не струвам толкова, ама ти така да се изфърляш, без да имаш предвид общественото мнение…
Пипето: Добре, бе айде поправям го, брей къв народ бе, секи като застане на пангара ше го изядат, а не знаят, че и на тях им се отмерва същото… Ето поправям го… Елате подписвайте…
Кора: Вуко, айде твой ред е… Седай да кажеш правичката, какви си ги вършил и защо е дремала народната власт, та не те е овъзмездила по достойнство…
Вукадин: О о о намерил се кой да ми се подиграва… Дето от сън да го вдигнеш, пак има за какво да го осъдиш…
Всички почти хорово: А сега да те видим каква ще я запееш… Седай и разказвай… Щом си толко учен, да видим ква ще я пееш…
Пипето: Айде Вуко, с твойте камъни по твоите гергинки… У таа работа началници и хазяи нема… Един път като си измислил играта, играта мое да ти откъсне главата…
Вукадин: Чакайте малко, бе… У един кюп сме всички… Сички требва да сме равни, а не като на Пастреча партията, все некой да е по-равен…
Пастреча: Вуко, Вуко ооо винаги ще има некой да е по-равен, така е било и така ше бъде… Равенство само на Дългия връх… На тоя свет засега равенството се отлага… Кой го е правил, той да му мисли, ние само изпълняваме…
Поп Герасим: Пастреч, като те гледам, ше ми земеш хлеба… Готов си за поп… Ако те чуе владиката, ми изземваш хлеба като нищо…
Пипето: Не знам кво ше стане ако го чуе владиката, ама ако го чуе секретаря на окръжния на партията, какъв исторически оптимизъм го е налегнал, ще гледате как ше се дигне пепел от гърбината му…
Муни: Па за мен и сега всички са ми равни, яз повече не сакам… секи с една глава и два крака, какво по равно… Ама на некой не му аресва — ами приший си втора глава… Аз например си мисля защо Господ ме е направил с 32 зъба и едно кересте, а не с 32 керестета и един зъб… Ма отговаря ли ти некой… Па и смееш ли да питаш…
Поп Герасим: Млък, не богохуствай, изчадие адово…
Муни: Е па аз богохулствам, а ти не богохулстваш като умори половин дамаджана вино и немое си мръднеш погледа от прислугата на сатаната… Глей да се не залепиш за телевизоро, че ще требва да донасям ъглошлайфа, да те отлепим… За теб ми не е зор, ами ше съсипем телевизоро… Питай Пипето и той ше ти каже, че това са слуги на лукавия…
Поп Герасим: Кога миряните почнат да учат попа на ум и разум, значи нещо има нередовно, поличба за несогласия и размирици е това…
Кора: А може и да е поличба, че ше се пие една дамаджана вино, напук на лукавия… Па и некоя булка ако има за изповед, лукавия ше пукне съвсем от мъка и нема да се свърти из наше село… Айде Вуко, айде да видим кой ше бъде отгоре — гявола или ние…
Вукадин: На теб май ти е все едно кой ше е отгоре, кой ше е отдоле… Ти си земаш твоето винаги…
Кора: Ми нали това е целта, бе Вуко… печелиш от всеко положение, а не като моя Муни, кой кво направи, освен че все той виновен, ами и винаги губи… И всичко му се види равно… нали го чу, кви ги дрънка… А да те видим па теб за колко годин си изкарал, седай в изповедалнята…
Вукадин: (намества се на стола пред телевизора, като пред изпълнение на важна работа)
Яз преди да почна искам да повтора следното, че ако си позволите нещо да излезе от тук, да знаете, че съдиите може да ни простят, но жените ни никога… Ще ни бъде натяквано в ранни зори и късни доби, през секи сезон докъде сме живи и като камък на шията ше го влачим… Щото затворо ние ше си отлежим и ше забравим, ама с жената си до гроб… Затова, опичайте си ума и знайте, че и пред долните си гащи да не споменувате… Само Муни и Кора са добре по въпроса, но това не им дава предимства поради много други причини…
Сега, като се замислих разбрах каква примка си оплетох сам за врата, заради простата причина, че не исках да се разнася из село какво сме гледали тая вечер…
Кво да ви кажа — живех повече от праведно цел живот, и такива като Пастреча, нагаждачи и мухи без глави, дето за собствения си задник затриват хиляди невинни, ги немах за нищо… Партизанщина на мен ми не требва, щото знам, че кой вика за справедливост и се бие у гърдите, още не е могъл да седне до баницата… После се умълчава и забравя за кво се е борил… Само той си знае за кво се е борил — за собствения си задник… И сега аз нема кво да се изповедам, освен това, което ви казах, но тъй като за това затвор нема, аз ше го отнеса най-много, щото ше ми измисляте работи дето и не съм помислил да направя… Ама връщане назад нема… Може да ми припишете нещо като за пет години затвор, аз ше го подпиша…