Пастреча: Е па това не е лъжа дето го разправяш… За тебе требва да кажеш, ти какво си свършил…
Вукадин: А чакай малко, не бързай толкова… И отвори тя, колко е стоял там аз не знам… Прибрах се… Ударих една пушка на Балканджийката, ама си мислим за даскалицата… Па си мислим как и аз да се доредим… Викам си, щом зоотехника може, що аз да не можем… Това беше некъде есента, до пролетта съм мислил как да постъпим… И най-накрая реших — ше чакам кога зоотехника го пратят командировка и ше почукам на прозореца вместо него… Замина зоотехника една среда и разбрах от кмета, че чак у понеделник ше се върне… Пих две ракии у кръчмата и без да се отбивам у нас прескочих оградата… И тъкмо да почукам, ръката ми се сдърви… сърце не ми дава… Не мога и не мога… Стоях като пън у бусоляка до единайсе часа и се прибрах… На другата вечер пих три ракии и тая третата ракия свърши работата… Отидох пак — лампата не свети, легнала си… Чукам аз, оная отваря… и аз се прехвърлих през перваза… По мрежен комбинезон… Тя разбра каква е работата и ни думица… Позна ме — нали всеки ден се срещаме по улицата… та до съминяло… Ама майсторица даскалица… Е нещо такова, като тия тук по телевизията… Знаех, че нема да се обади, щото беше женена, ама аз не посмех повече да ходя, щото ако ме хване зоотехника ше се разчуе до небесата… На Балканджийката казах, че съм бил дежурен отрядник у селсъвета… Та това беше… А, не ви казах едно премеждие… под кревата на Глуата некаква стара ракла и като се клати пружината тя лупа като тупан, та смъкнахме дюшека на земята…
Кора: Вуко, стой… Това не е лъжа… Това е истина… такава ракла има ако лежиш кротко пружината не я докача, но ако се раздруса лупа та се пушек дига… Защо не си признаеш, че е истина… А?…
Пипето: Значи така аа а… имаме си вече и скромен социалистически тракторист, който се срамува да си признае похожденията… Е поради что, се пита у задачата… Какво наказание да му измислим за опит за заблуда…
Пастреча: Щото е срамежлив… Ма наказание требва да има…
Муни: Не е заради това, страх го е от Балканджийката…
Кора: Не го е казал, щото не стига за пет години затвор… Па и не е за затвор, въобще…
Муни: Е па не е, това си е чисто изнасилване… У пандиза един имаше със същия случай… Ма требва да подкупим даскалицата да каже…
Пипето: Никакъв подкуп нема да има… Вуко, е сега ми хрумна нещо, като те гледам как си провесил нос като спарен домат… Ох леле, как не ми мина през ума преди… Ама добре, че не ми беше минало, че немаше да признаеш за учителката… Глейте сега, млади момци и прогресивни циганки… Помните ли, че в село имаше една огромен неразкрит грабеж?… И не фанаха никого…
Пастреча: … Грабежа на инкасатора… осем хиляди лева…
Пипето: Ей Пастреч, само мозък си бе, е това ше го припишем на Вуко… Така, пишем направо… Да ви четем ли какво записах за учителката…
Поп Герасим: Чети, чети аз иначе не подписвам…
Пипето: „Аз долуподписаният Вукадин Вълов Велков, желая да си призная пред органите на реда, защото съвестта ме мъчи от момента на извършване на изброените престъпления… По време на първата година на учителстването на даскалицата по френски, една пролетна вечер, под въздействието на твърд алкохол (три ракии) се промъкнах като един завършен рецидивист под прозореца и вследвие на заплахи от най-долен характер осъществих разнообразни полови актове в кревата и на пода. Същата я изнасилвах от единайсе до четири сутринта, след което я заплаших, че ако каже ще и пръсна черепа с ловната си пушка…
И за друго нещо искам да си призная другари…“
Муни: … граждани…, никакви другари не са му те на тоз престъпник…
Пипето: … Така — пишем направо в движение — „… И за друго нещо искам да призная граждани милиционери, а именно: След като разбрах, че инкасатора по събиране на таксите за употребена електроенергия има в чантата си около осем хиляди лева събрани от три села, го причаках южно от село и поставих дъска накована с пирони, за да се спукат гумите на велосипеда на същия. Изчаках го и след като инкасатора спука гумите и спря, излязох от укритието си и като един вихър изчезнах обратно в царевицата с инкасаторската чанта в ръка…“