Вукадин: Вижте, че пак недомислихме нещата… ми добре, че беше добре обиграната партийна душичка на Пастреча, която се издаде, какво е намислила… Тоя въпрос требва да го решим на момента, иначе лошо ни се пише… Чакам предложения… Засега Пастреча нема думата…
Муни: Яз предлагам да ги сложим у сандъче и да ги закопаем некъде…
Кора: Да бе — и само ти да ги знаеш къде са закопани…
Муни: Ей глупавото си е глупаво… Говори преди самата му мисъл да потече… Всички ше знаем къде са и секи ше има ключ… Когато бъде засегнат отива и взема самите показания на този дето го е засегнал…
Поп Герасим: Не е право, да не бъде… Утре Муни ше се напие ше си помисли, че съм изповедал Кора неправилно и така ше ме отпрати у затворо само по подозрение… А зоотехника ше продължи пъкленото си дело…
Кора: Е кво му е пъкленото на зоотехника на делото?… Попе аз поне теб те имах за по-прогресивен…
Вукадин: Чакайте, измислих го… Пастреч, ти нали беше и дърводелец…
Правиш утре едно сандъче и така го пригаждаш, че да могат да му се сложат шест ключалки… Заравяме го некаде само дето ние го знаем и при случай на провинение се събираме, отиваме и отключваме всички…
Муни: Сигурно, ако аз съм този дето се е провинил, ще ви дам ключа си да ме изпържите… Нема да го дам никога…
Пастреча: Прав е Муни, кво ше праим с тоя дето е издал тайната на корното…
Кора: … на порното, бе Пастреч, като кажете корно и ми бъркате у чирвата, все едно, че на мен го кръщавате, за да изложите самия ми авторитет… Ей с прост народ порно да гледаш, да ти дойде до гуша и да ти се отще сичко…
Пастреча: … Така де… вие си го знаете… та кво ше праим с такъв като Муни, примерно, дето знае, че ше свидетелстваме срещу него?…
Пипето: Е кво толкова има да му мислите, бе… Нашите ще отключим неговата ше строшим… Със съгласието на всички…
Вукадин: Точно така и ше постъпим… Пастреч, утре вземаш чамови дъски от дърводелната и правиш едно малко сандъче със шест ключалки, всеки от присъстващите е длъжен да си осигури ключалка…
Муни, отная се и за теб… Ако сегнеш да краднеш ше бъдещ изправен тутакси пред големи проблеми… Тоя път ше си купиш, не струва кой знае колко… Свикнал все от денонощния магазин да купува…
Муни: Ше си купим, бе бате, и за Кора, ше купим…
Кора: Кора ше си купи сама… щел да и купи той… ше направи дубликат на ключа и после иди се оправяй, ако се разведем…
Поп Герасим: Вие пак недомислихте нещата… Ами ако някой отиде и вземе че грабне сандъчето, занесе го на скрито място и го разбие… загиваме прави…
Вукадин: Попа е прав, сандъчето ше трябва да е с железни шини и ще го заварим за железните крака на варела за нафта в черния двор, след което ще го зарием с пръст… Те са забити на повече от метър у земята… Заварено ли е, значи е непреносимо, пък и там връзваме кучето…
Пастреча: Искаш да кажеш, че ше бъде у вас…
Вукадин: Искам да кажа, че ще бъде у нас… Тук е извършено престъплението, тук ше се пази тайната… От тук нема да излиза… айде попе почвай сега разказа си, решихме и този въпрос пустински… На нас въпроси ни дай да решаваме… петилетката за три години, ама цените същите, че и по високи… Повишаваме производителността — файда никаква, значи некой повишава капацитета на потребностите си, ама секи случай това не сме ние… Пастреча да каже кой е, той е по-близко до слънцето, ама след тая нощ ще си помисли какви ще ги дрънка…
Поп Герасим: Момци и моми, Божа работа са и добродетелите и престъпленията, и не е дадено на нас да съдим, па и съда не винаги отсъжда правилно… Любете друг друга и не се бойте от нищо… Кво има да става и кво е ставало, нас никой не ни пита… Избират ни от седемдесет милиарда семенца, за да се родим само ние… И писмо в ръката ни се дава да го изпълним… Ама някой не щял — ами то в писмото му е написано да неще и да се дърпа, да си мисли, че не изпълнява Божията промисъл, а той бедния точно по Божиите букви върви… Така, като ви гледам как всички сте зяпнали да чуете за дедо ви поп нещо, направено като за затвор, ви се чудя най-задушевно…
Пастреча: Попе, да не се изкараш, че и ти немаш грехове като Вуко и като почнеш да разказваш да си кажеш правичката неусетно…
Поп Герасим: На теб Ристе, ше ти кажа една притча, щото такива като твоите началници един ден ще ги разпънат на думите им… А на казана дума се разпъва по-зле и от разпятие… Най-боли… Решил Господ да отстъпи престола си на един праведник за един ден. Извикал го той и му казал да седне и да наблюдава света. Нищо друго не му казал да прави — само да наблюдава. Седа нашия на престола Божий и целия свет като на длан гледа, кой кво прави — пред очите му излиза. По едно време гледа как комшията му се промъква и смъква една прана дреха от въжето му… И нашия без много да му мисли взема едно столе и „бух“, комшията по главата… Идва Господ — чакай, бе човек кво направи, уби комшията си за една дреха… А нашия отговаря — ми той краде… Аз требва да раздавам правда… А Господ му отговаря — абе човек, ами аз кво виждам всеки ден, нали жив човек няма да остане на земята… И оттогава Господ, на човек престола си не дава…