Выбрать главу

(в този момент без да чука влиза внезапно старшина Цеко Тилоев)

Старшина Тилоев: Никой да не мърда… Всички да останат на местата си… Къде е вратницата, чия вратница горите сега, от чие вино пиете?… Селото пропищя от вас… (изведнъж съзира порното сваля си фуражката и зяпва с увиснало чене, но явно се сеща, че върши нещо, за което после ще отговаря, си закрива с ужас очите и се отвръща от телевизора. От този момент той ще говори с гръб към екрана, тъй като мисли и той мисли, че е станала грешка и секса се прави от служители на телевизията, а всеизвестно е, че шеф е зетът на първия човек в държавата — факт който сам по себе си предизвиква ужас в обработения службар, който се страхува да не загуби работата си) Аз нищо не съм видял, вие ще отговаряте… Знаете ли, че ставате свидетели на неволна грешка допусната от нашата национална телевизия и ако сте патриоти, каквито съм сигурен, че не сте, вие сте длъжни да запазите най-пълна тайна относно видяното. В противен случай ще понесете най-строга отговорност за клевета и обида лично на другаря Иван Славков, ако почнете да разнасяте клеветата…

Вукадин: Абе Цеко, що не вървиш на майната си… Това е филм…

Старшина Тилоев: Ти на мен, представителя на властта нема да ги разправяш… такива филми нема… Вие сте филм, и то такъв филм, че цел свет ше ви гледа… (отвръща си главата ужким с отвращение)

Другарите от телевизията най-вероятно са забравили системата включена и такива като вас само такава грешка чакат, за да се възползват…

Пипето: (смига на другите да го оставят в неведение, че това са служители от телевизията) Е па цел ден чаках да се възпозвам… Де да бехме се възползвали, ама никой не ни вика, секи си върши работата сам… Като са забравили сичко включено, ние какво сме виновни… Да са си отваряли очите…

Пастреча: Тилоев, немаме никаква вина… Сичко стана случайно…

Поп Герасим: Църквата нема ясно становище по въпроса, но можем да го минем към чудесата и изпитанията, които Всевишния ни изпраща…

Кора: Е па некой ше се съблече гол насред село и аз ше си извръщам главата и ше си мълчим… Айде нема нужда… И милицията ше дойде да ме арестува, че и да ми затвори устата да не приказвам…

Муни: И яз мислим, че нема нищо политическо у тая работа… Събрали се хората решили да се… така де… да се… повеселят… Тежка им е работата, имат нужда от отпускане… Е сега, забравили включено, голема работа — днеска се случило в телевизията, утре в районното, другиден в окръжния комитет на партията…

Старшина Тилоев: Млък Мангал, сега ше те арестувам — (обръща се към Кора) Били те тая вечер да му сложа белезниците…

Кора: Как ше ме бие при тая гледка, бе Тилоев… хората знаят у София кво е истинската любов, а теб те е срам да погледнеш към любовта щото утре ше требва да пишеш обяснение пред началството… Яз на твое място ше гледам много внимателно да знам кои са участниците — ето го и Славков, и чичко Филипов и Лилето Ванкова, и Любка Кумчева…

Старшина Тилоев: Ама и Любка ли бе… (пак не поглежда в телевизора) Дайте да запазим всичко в тайна докато напиша рапорт до началството… А утре всички при мен да дадете обяснение…

Вукадин: Само ако ни изпратиш призовки по надлежния ред… Иначе ще излезем доносници, че без да ни е питал некой топим известни личности… Ми ако утре отречат… нали Иван Славков ше ни завре в кучи гъз. Имаме ли докателства — немаме… Тогава — айде у панделата за клевета на висш партиен функционер… Най-добре земи стола, седни и опиши видяното — това е твоя работа…

Старшина Тилоев: Ох какво ми докарахте на главата… Само сух да излезна и тоя път ще ви разкажа играта… ще видите как се става лоялен селянин…