Вукадин: Знам, че се отнася за тебе, не бой се… Добре де, яз го бих пущил, ама не знам как. Тоа нагод го пуща зоотехника и жичкаджията. Я го не еба да пипам, като му не разбирам…
Пипето: Е па ти ако мислиш, че един зоотехник е по-кадърен от Крум Георгиев Батаклиев си на много грешен път…
Пастреча: … а оня ли дето е по-известен като Пипето… Кога си виждал ти такива устройства бе Крумчо… Айде пущай… айде докажи се пред очите на слепите…
Пипето: Вукадине, влючи го в контакта и дай дистанционното…
Вукадин: Кво да ти дам?
Пипето: Е оня пустиняк с копчетата… Айде ее, хаирлията да е.
Вукадин: Що не работи бе?
Пастреча: Що сте майстори сичките, затова… Пипате където ви не е работа. Яз като не знаем нещо си траем…
Пипето: Нещо върти, ама нема образ, и звук нема…
Вукадин: Върти ти главата проста, сега ако е станало нещо, ти ше го плащаш…
Пипето: А стига си ревал, бе… Голема работа… Строшено е нещо.
Пастреча: Къде отидоха ония затри бе, ни циганина, ни светиня му… Друга вечер ше се избият кой да заеме пръв мястото на „достойната битка“, как вика Пипето, сега ги нема никакви…
Вукадин: Мангото сигурно е минал на проверка, да види къде какво е без стопанин. Нали му каза снощи да носи дърва като идва, кой знае чия вратница ше довлече. Оня ден, първия снег кога удари, изгоре дедо Танко с половината си вратник… Грея се стареца, наблюдава белотния четирибой, добре му беше, и чак на сутринта видя какво е направил Муни — златни му ръчички…
(Влиза Муни. Носи наръч дъски за печката и ги хвърля на пода)
Муни: Как сте компания, пак ше се къпе в пот майката земя, както е казало ученото. Пипе, ти как би се изразил — „Изпълнени ли са сърцата ви с кураж и оптимизъм в крайната победа“… Айде раздайте картона…
Вукадин: Е го е, за вълка говорим, вълка вратницата на кошарата носи. Пак е добре, можеше овца да довлече. Що се забави, кой ше изпищи заран?… Я да видим от чия вратница отпържи дъските…
Муни: А ааа Вуко, обиждаваш, тия дъски са от стария сеновал…
Вукадин: Абе, къв сеновал те гони бе, това е на Къна Глуата от вратницата бе… Е го е зеленкото тук, това е от стария номер… Ти на мен нема да разправяш шменди-капели… Оная вечер когм падна първия снег, отнесе на дедо Танко половината вратник, цело село знае кой е айдука, само той не знае… Обаче ако Глуата научи, спукана ти е работата — ще ти скъса задника с кобилицата. Па ти как си почнал, до напролет кьорава вратница нема да остане у село А сапикасай се, малко…
Пипето: Абе Вуко остави го, че ще почне да влиза при дървата ни бе… маани тия изгнили вратници, ще сложат нови… Мунката спомага за обновяване на селото ни…
Муни: Па така си е…
Вукадин: А аа призна ли си, жено мънинка… Глей само старшина Тилоев да не ти обнови задника, докато обновиш селските вратници, ще стане нужда да подноват жителите на врачанския затвор… Щото ти сегаш и не смераш. Тилоев е само на крачка зад теб, ама ти не се усещаш…
Муни: Не фанат айдук, от цар по-голем… яз така знам, а вие си опевайте до заран… Некой да има доказателства, да ме е видел некой — не е — ами тогава… Айде да не почвам за ония с камионите, ама циганин кога открадне — хоп у кауша…
Пастреча: Кво искаш да кажеш…
Муни: Това дето си го мислиш искам да кажа… Не друго… точно това…
Вукадин: Айде бе, стига сте се дрънкали, бе, то циганин ако не пипне петимата от ремса ли ще пипнат… Мунка влачи, докато има, че ше дойде време, с трън да въртиш, нема да има кво да закачиш, как е тръгнало… Дръпвайте масата и да почваме. Скрий тая пустиня от виделото под одеялото, да не дойдат да ни пущат съветския опит… Ако дойде бригадира — виделото е строшено… айде прав ти път…
Пипето: Ма то верно е строшено…
Пастреча: Пипето ти е строшено на теб, снощи го пускаха с челния съветски опит в селското стопанство… И си работеше…
Вукадин: Кутишката с лентата вътре ли е?
Пипето: Вътре е…
Вукадин: Остави я вътре… утре жичкаджията ше я извади и ще си я изпратя на хората… Мушкай това под одеялото… (слагат дистанционното на миндера под одеялото)
Пастреча: Абе Вуко, това шумоли нещо, бе върти… Ела да чуеш…
Вукадин: Шумоли, не шумоли, оставяй го и да почваме, че утре ще ставам рано…