Пастреча: Абе кво да ви кажа, брачеда Гуньо знае как стоят работите… Щом е предвидено наказание, трудно ше се оправим… ами да мислим за връзки отсега… С Тилоев на глава не може да се излезе… Хем прост, хем див…
Вукадин: (слиза уплашено от втория етаж по стълбата) Кво стаа тука бе хора, това корно ше ни излезе на носа… Що ни трябваше да се занимаваме с тая работа като не е за нашите глави…
Поп Герасим: Какво бе, Вуко, какво стана бе?…
Вукадин: Маришка я нема — кревата празен… вратата от към двора е отворена… Излязла е некъде… Дрехите са и на стола… Къде е отишла гола не знам…
Пастреча: Аз ви казвам, че тук става нещо… Стояна я нема, Къна Глуата я нема, сега и Маришка я нема… и все от креватите се изсунали като на пожар… Дайте да тръгнем да ги дирим…
(Изведнъж от външната врата влиза Маришка по комбинезон и върху него палто)
Маришка: Абе, безсрамници, не е ли ви срам бе, пергиши ниедни, какви са тия кина пустински дето гледате бе, развратници… И ти бе попе, какъв го дириш тук, божем си учил акъл да даваш, ти наред с пущераците на селото… и пиян на талпа като те гледам… Прости сте на кантонерски петли, като знаете, че вършите нередни неща що не пускате пердетата бе… и от към двора и от към улицата… Какво се сговаряхте и какви писма си писахте — давайте всичко на масата, че ше ви се дигне пърпорица от гърбините… Къде са писмата? До кого пише тоя учил-недоучил… (дръпва листа от ръката на Пипето, който държи показанията на мъжа и)
Вукадин: Чакай ма, това не е верно…
Маришка: Ти на мен ли ще кажеш, че не е верно бе мискинино с мискинин… Иди кажи на Гъзла и Къна Глуата, че не е верно… Два часа ви наблюдаваме как ни изневерявате най-безсрамно… Премръзнахме…
Пастреча: Чакай ма, Маришке, спокойно… защо и Гъзла намесваш…
Маришка: Като се прибереш, тя ще ти каже защо…
Вукадин: Ама, що си се разчорлила като маймуна и си тръгнала по нощите да гледаш кой кво прави… Ти нормална ли си или ше те опала…
Дай листа тука…
Маришка: (покачва се нагоре по стълбите, за да прочете спокойно написананото на листа) Аз знам що съм се разчорлила… Тая нощ видех такива неща, че ше ми стигат завинаги да ви немам за нищо… Ми щехме да опущим Къна… завалията се забакна, заради оня дивак Тилоев, като му виде срамотиите… И тя нали нещо не е добре със сърцето та и се събра… Гъзла сега я разтрива под сайванта… Такива серсеми като вас само у затворо да гният и цигари да нема кой да им занесе… И тая, дето запали селото, сте я прибрали тук… Мъжа и шантав, вие още по-шантави…
Кора: А а стрино Маришке, недей така…
Маришка: Аз ше ти кажа недей, ако те пипна ше помета с тебе… Щом мъжа ти не може да те оправи, аз ше те оправя…
Поп Герасим: Какви срамотии бе, Маришке, недей така бе жена… Сички сме облечени, аз съм с расото си… Хвърлихме по едно око на киното, ама да речеш, че сме гледали поголовно…
Маришка: Вие ли не гледахте поголовно, а вие ли? Тия на телевизоро да не беха пооблечено…
Пипето: Ма ние немаме нищо общо с тях…
Маришка: Аз ще ви намерим общото, от утре в тоя клуб ше има нов ред… Ше ви спирам пийлака и картите, и кой се обади…
Вукадин: Това е обществено место ма, шушумиго… Ти ли ше даваш тон на обществени места…
Маришка: Ще видите от утре кой ше дава тон… Щом нема кой дава тон и да оправи боклуците у това село, аз ше ви наредим… Щеше да умре жената заради вазе…
Пастреча: Каква жена, бе човек, тук жена не е имало… само Кора… ама нито е умирала, нито се кани да умира… тя тия неща е ее така де… разбира ги по новому…
Маришка: Абе шашкъни, като знаете, че сте престъпници, що не запердихте прозорците бе. Като е излезнала от при вас Гъзла отива у Къна Глуата да й лее куршум и й казва, така и така, некакъв уплах има — нали баячката требва да знае. Ама като чула какво е видела Гъзла на телевизора ви, клюкарската душица на Къна не издържала и нали си нема телевизор и рекла: „Тръгвай да вървим, ще минем от към двора на Маришкини и ще я викнем и нея, да видим ква е работата“. Та никакъв куршум не й е ляла, ами идват и ме дигат от кревата. Гледам Стояна — ни жива, ни умрела. Вика ми: „Маришке, Маришке, дали нещо ми не стана Маришке, дали нещо се не поболих…“ Чакай ма жена, какво ти е… „Така и така вика, влезнах у клуба, оставих подквасата и седнах за малко на миндера и от телевизора като се появиха едни, както ги е майка раждала… и доколко видех, май беха говорителките“… Питам я — е колко човека беха ма, а тя: „Не можах да преброя всички, ама ми се виде, че имаше и по двама на една, забравили са си вика, апаратите тия от телевизията и са почнали да се гнясат, най-безсрамно. Това видех, това ти казвам. Там е работата, че само аз видех всичко… Ония хубостници картаджиите, казват, че нищо не са видели… Болест ли ма фана некаква, верно ли беше, не беше ли, вика, не знам…“