Пипето: Никой не е длъжен да казва какво вижда, тя да не е будала…
Поп Герасим: Виденията са си за частно ползване, в много от тях намесата на сатаната е причината…
Маришка: Аз ше ви дам на вас сатана за частно ползване… Ше запомните кога сте ползвали сатаната частно…
Пастреча: И какво и стана на Стояна — тя ли припадна? Мина ли и…
Маришка: А загрижил си се сега… Нищо и нема, ама Къна е зле… И да ви кажа докрай каква сте я свършили, идиоти с идиоти… Та наметвам аз палтото и излизаме по външната стълба — та пред прозорчето — и е от тук ви видехме колко пари струвате и вие, и духовенството, и държавата… От едно малко прозорче, сичко се виде… Смръзнахме се, ама барем ви изловихме, да знаем колко пари струвате заедно с попа и милиционера… Само не разбрахме до кого писма писахте… Либовници ли имате и карате учил-недоучил да ви пише писма, а?… Та и затова останахме толкова дълго навън — иначе щехме да влетим още когато разбрахме, че Кора е майсторицата… Я да видим сега до кой господ прошения пишете… (почва да чете дръпнатото от Пипето писмо, което е всъщност с показанита на мъжа и)
Аз долуподписаният Вукадин Вълов Велков желая да си призная пред органите на реда, защото съвестта ме мъчи от момента на извършване на долупосочените престъпления… По време на първата година на учителстването на даскалицата по френски, една пролетна вечер, под въздействието на употребен твърд алкохол (три ракии) се промъкнах като един завършен рецидивист през прозореца и, и вследвие на заплахи от най-долен характер осъществих разнообразни полови актове в кревата и на пода. Същата я изнасилвах от единайсе до четири сутринта, след което я заплаших, че ако каже ще и пръсна черепа с ловната си пушка…
(къса писмото и почва да си скубе косата)
Ау уууу, ти за мен си мъртъв вече… Само да си дойдат децата у събота, ризата ше си дера от тебе. Оставам те тук сам да кукуваш и отивам при тях…
Пипето: (събира парчетата от листа по пода) Що скъса официален документ, ма…
Маришка: Какъв официален документ е това бе, безмозъчник…
Вукадин: Като не знаеш каква е работата що обвиняваш… Нали ти казах, че не е верно…
Маришка: Е като не е верно, що го пишеш бе, серсемин… Елате сега да пренесем Къна на топло, да не изпущим жената, па вие си трошете главите… От утре, яз тебе ше те изнасилвам от единайсе до четири… Па и часа запомнил, развратника му с развратник…
Вукадин: Ама Маришке, толкова време сме си живели заедно, сичко ше ти кажа, не е баш така, както си го представяш…
Маришка: Нема кво да ми казваш — ти си го написал… Ше го дам на децата да го прочетат… Айде да пренесем Маришка, па тя вашата се е видяла… (излизат Пастреча, Вуко и Маришкаи и след малко носят Къна Глуата на ръце, слагат я на миндера и тъкмо в това време влиза старшина Тилоев)
Старшина Тилоев: Така аа, кво ше праим сега?… Престъпилите закона са значително повече, отколкото оставих преди малко. Явно идеологическата диверсия действа със скоростта на бушуващ пожар… Всичко можете да заблудите, държавата не можете…
Вукадин: Кой е искал да те заблуждава па теб бе, дивляк… Нали ти казахме, че това е кино…
Поп Герасим: Така беше, никой не те е лъгал…
Старшина Тилоев: Кино беше, ама какво… това е въпроса… Кино, което е предназначено да развали социалистическия морал и да ви отклони от правия път… Примамка за овце-стръвници, като вас… Кино, което всеки съвестен гражданин на нашето социалистическо общество презира и отвръща глава от него. И без малко да попаднат под най-тежки подозрения журналистите от националната ни телевизия, начело с нейния директор Иван Славков… Да обикалям аз от къща на къща, като гламав…
Пипето: … е сигурно па не си…
Старшина Тилоев: … ше видим кой е гламав, след като разберете какво е надвиснало над простите ви глави… та обикалям аз от къща на къща…