Пастреча: Аз ше свидетелствам… (и другите потвърждават с охота)
Поп Герасим: Най-лошо е да набедиш невинен човек, както току-що ни обвини старшина Цеко Тилоев…
Старшина Тилоев: Дайте да се разберем, бе хора… хора от село сме… Има грешка, има и прошка… Аз не знам нищо — вие не знаете нищо… С началството аз ше се оправям. Ще кажа, че е недоразумение и всичко е било наред. Тая работа оставете на мен. Никой нищо няма да научи. Гледайте си киното, гледайте си кефа, правете си каквото щете — и аз доволен и вие доволни. Дайте да свестим на Къна и да и кажем да си мълчи…
Вукадин: А виж това е мъжка приказка вече. Само да си гъкнал и пагона ти отива при ония на киното.
Маришка: (вика и на ухото) Къно, свести се, не бой се ма… Дайте вода да я наплискаме…
Къна Глуата: Къде сме, ма Маришке…
Гъзла: Къде сме — у клуба сме… Пренесохме те…
Маришка: Уплашила се е жената…
Кора: От това дето се е уплашила, се не умира…
Муни: Кой знае откога не е виждала… и изведнъж си е помислила, че Тилоев на нея ще налети…
Маришка: Айде стани полеко, разходи се… (Маришка се надига на лакти, но като вижда старшина Тилоев пак пада възнак)
Гъзла: Не бой се ма жена, нищо нема да ти направи нереза му с нерез…
(Отвън се чува глъчка, Вукадин скача и заключва вратата)
Глас отвън: Вукооо, отваряй и ние да видим Лилето Ванкова бе…
Старшина Тилоев: Никой да не отваря, пуснете пердетата. Мен изобщо не ме е имало. (Маришка и Гъзла пускат пердетата)
Поп Герасим: Кой е издънил работата — и мен ме нема също, ако научи владиката спукана ми е работата, за попадията да не говорим. Барем на местопрестъплението да не ме заварат…
Вукадин: Муни ти ли издъни работата, освен ти и Пастреча, друг не е излизал…
Муни: Само в кръчмата казах, без никаква умисъл, че видех у клуба как говорителките се гнясат, вместо да четат новините… Ама никой не ми поверва… Те все си мислат, че лъжа…
Пипето: Е работата е ясна, Муни казва, че се гнясат, Цеко минава след него да нарежда изключване на телевизорите… Ми то целото село знае вече… И след малко тук ше стане панаир — заключвайте и гасете лампите…
Вукадин: Никакво заключване — ше ми строшат вратата… Яз знам кво ше напраим… Попа и Тилоев да се изнижат през дворната врата… А ние оставаме тук…
Старшина Тилоев: Не бойте се бе, хора от село сме… ни сме се виждали, ни сме се срещали… (тръгват с попа нагоре по стълбите, за да избягат през дворната врата) Гледайте си спокойно, па и аз мога да наминавам…
Гласове отвън: … Отваряйте бе, какво се таите или ше избушим вратата…
Маришка: (към Вуко) Отваряй им, че ше дигнат селото на главата си, не виждаш ли, че ше дигнат и заспалите да дойдат… А ние Вуко с тебе кво ше праим, дали не си живехме като две гълъбчета, що ми изневери с тая пуста даскалица, Вуко ооо…
Вукадин: Сичко ше ти кажем, имам свидетели, че това не е верно, само тая вечер да мине, ше се разберем като хората… И на децата недей да казваш…
Гласове отвън: (отвън се напира на вратата и явно се канят да я разбиват, но Муни държи бравата отвътре) Дайте да счупим вратата да не е станала некоя беля с тия хора…
Вукадин: Чакайте, бе, чакайте не трошете вратата, ще ви пуснем и вие да видите тая пуста цивилизация, дето отърване от нея нема. Ще ви пуснем и вие да се нагледате на чудеса невиждани… мама и и цивилизация… Бегай Маришке, горе под дюшека е тая пустиня, дето запали селото, мама и и пустиня, мама му и свет, три дена слама да вали да натрупа до жиците, па да гръмне да го запали, неговата мама и свет дееба… Айде, и дума никому — само северна България ше научи, южна ше тъне в дебело невежество, засега… Това е положението, който не му харесва да си търси друга планета… Тя се е видяла… Удри, уйно и с двете цеви, укята е у Коми… Айде еее, един път и нашата трагедия да завърши с право хоро на бос крак…
(Вратата се отваря и клуба се изпълва със селяни, жадни да видят чудото… Кора отива и поставя касетата във видеото и всички сядат по пода, по масата, кой където свари…)