Гъзла: Круме, шантав си беше откак те помна, шантав си остана… Ква е тая твойта глава, бе Круме, ората изкарват с един каскет по десет годин, ти една годин не можеш да изкараш, бе… Чудя се язе, а то ква била работата… да ви кажа ли, бе ора… не може да не знаете… Па не можете ли барем малко да го съпикасате, бе, да ви не дига пепел с каскета си — за щело и нещело го бие у земята като пиян сватбарин. Какъв е тоя цигански адет и откъде го фана, не моа да разбера…
Муни: А аа стрино Стояно, да си имаме уважението, не убиждавай, да си ма видела мене да си лупам шапката у земята… нема цигани, нема бъгари — сички сме равни…
(Гъзла сяда миндера, където е мушнато дистанционното на видеото и изведнъж то се включва. Явно е седнала на него и на телевизора тръгва порно касета, която е видима обаче само за някои от нашите герои, тъй като телевизорът е с гръб към публиката. Първа го вижда Гъзла и с широко отворени, невярващи очи се пули и гледа ту мъжете, ту екрана. Видяното е толкова необичайно, че тя го смята за халюцинация, още повече, че както се е включило внезапно така и внезапно се изключва. Явно, че има проблеми с дистанционното или с видеомагнетофона и само при определени неясни движения се включва и изключва. Виждат го и другите и се споглеждат като истукани, не вярват на очите си. Първи се озаптява Пипето, запазва самообладание и казва)
Пипето: Май тръгнаа новините…
Вукадин: Ба а мааму…
Пастреча: (понеже е с гръб към телевизора) Кво изквича на умрело бе, киното ли тръгна?
Гъзла: Абе, нещо видехте ли по телевизора, бе хора…
Муни: (подозирайки, че става дума за нещо нередно, бърза да се застрахова, но дава повод и на Гъзла да се съмнява, въобще, че е видяла нещо, а да мисли, че и се е привидяло и че нещо нене добре с „главата“) Яз нищо не съм видел. Кво става по телевизията яз не се мешам. Там си знаят работата. Може и нещо по трасето да е…
Вукадин: Нищо, кво да съм видел… немаше нищо…
Гъзла: Вуко, прибери подквасата да се не развали, аз ще си тръгвам, нещо не съм добре, кво ми става не знам, привижда ли ми се, причува ли ми се… Тоа моя въртоглавия го пазете да си не бие каскета у земята докато играете карти… (излиза)
Вукадин: Видехте ли кво стана? Стояна седна на машинката и телевизора се включи… (отива до видеото и слуша) Върти нещо вътре…
Муни: Яз знам каква е работата, ма нещем да приказвам, що пак яз виновен ше излезем…
Пастреча: Каква работа бе, кво ви се е привидело и Стояна нещо пребледня и сви опашка, стана кротка, кротка като овчица…
Муни: И ти да беше видел тия чепове, и ти щеше да се укротиш…
Пастреча: Кви чепове бе човек?
Вукадин: Е такива, конски чепове…
Пипето: Нещо има тука, това масова илюзия ще да е… Ще става някоя тук, ами дано излезем чисти, че държавата не си поплюва и ще ни изкара чеповете на носа, а може и на друго место да ги усетим…
Пастреча: Кво ви стана, та за две минути откачихте сичките, заедно с мойта шушумига… Чепове, държави.
Муни: Яз знам ква е работата… Ми у телевизията са забравили да изключат тока и се таковат… и ги предават по цел свет сега и ние сме вътре и с двата крака, щото ще ни влачат по съдилища за свидетели… кой е видел да му мисли… Едната от двете женски беше Лилето Ванкова, другата беше или Тролева или таа с времето, Любка Кумчева… Виж мъжете ги не познах, ма може да е зетът на Тато, май на него приличаше… Това мое да са женени жени и сега ше почнат дела… И кой е видел ще се влачи по съдилища докато е жив… затова яз нищо не съм видел… кво ше да става, яз не съм видел…
(Влиза поп Герасим и вижда, че нашите герои са нещо притеснени)
Поп Герасим: А добър вечер, момци… Още ли не сте започнали четирибоя… Живот си живеете вие…
Пастреча: Да бе, ние си живеем живота, ти носиш барут на фронта…
Ленин правилно ви е наредил, че сте наркотици за хората… Никаква полза от вас…
Вукадин: Пастреч, казал съм ти със светиня му да не се закачаш, че ще те ударам през устата… На вас куманистите се некой ви е виновен… Един наркотик, друг алкохол, трети на майкя ти задника, вие все света вода ненапита…
Муни: (угоднически) Дедо попе, щехме специална комисия да назначаваме да те вика… Мислим си — разболе ли се тоа човек, кво стана с него… Ти си ни като едно светило, по друго си е с умен човек да имаш работа… Както е казал поета „ти си нашта надежда, ти си нашта висота“…