— Говоря като вожд на клана Шайдо. — Не беше необходимо да го казва, но едно напомняне нямаше да навреди. — Те са само шепа. — Натърти всяка дума с презрение. — Могат да бъдат сразени, стига копията да се раздвижат бързо. По изгрев слънце вие бяхте готови да отмъстите за Десайне. Страх ли надушвам сега? Страх от шепа влагоземци? Да не би честта да е оставила Шайдо?
Лицата им се вкамениха, точно това беше целта й. Дори очите на Ефалин блеснаха като сиви реки, докато вдигаше булото си; пръстите й заиграха в говора на Девите и щом водачите на мъжките общества се затичаха нагоре по склона, Девите около Севанна ги последваха. Е, точно това не беше целта й, но добре поне че копията се задвижиха. Сякаш от голата земя изригнаха безброй облечени в кадин-сор фигури и се понесоха на юг. Време за губене нямаше. С мисълта да си поговори с Ефалин по-късно, тя се обърна към Мъдрите.
Бяха подбрани измежду най-силните Мъдри на Шайдо, способни да владеят Единствената сила, и се падаха по шест-седем срещу всяка Айез Седай около Ранд ал-Тор, но въпреки това Севанна долови колебливост. Мъчеха се да я прикрият, но си личеше — в шаващите им очи, по езиците, облизващи пресъхналите им устни. Много традиции рухваха в този ден, традиции, древни и силни като закон. Мъдрите не взимаха участие в битки. Мъдрите се държаха настрана от Айез Седай. Знаеха древните приказки за това, че народът на Айил е бил прокуден в Триделната земя заради провала си пред Айез Седай и че всички ще бъдат унищожени, ако отново се изложат пред тях. Чули бяха и историите, изречени от Ранд ал-Тор пред всички — че в служба на Айез Седай айилците се били врекли да не вършат насилия.
Преди време Севанна бе сигурна, че всички тези истории са лъжа, но напоследък се бе уверила, че Мъдрите ги смятат за чиста истина. Никой не беше й го казал, разбира се. Все едно. Тя самата никога не бе предприемал двете пътувания, които се изискваха, за да стане Мъдра, но другите я бяха приели въпреки неохотата на някои. И вече нямаха друг избор освен да продължават да я приемат за една от тях. Безполезните традиции щяха да бъдат сменени с нови.
— Айез Седай — каза тя тихо. Всички я обкръжиха сред приглушения звън на гривни и гердани, за да уловят всяка нейна дума. — Те държат Ранд ал-Тор, Кар-а-карн. Ние трябва да им го отнемем. — Някои от жените се намръщиха. Повечето вярваха, че тя иска да бъде заловен жив, за да му отмъсти за смъртта на Куладин, втория й съпруг. Това го разбираха, но за такова нещо нямаше да дойдат тук. — Айез Седай! — изсъска тя гневно. — Ние спазихме клетвата си, но те нарушиха своята. Ние нищо не сме погазили, а те погазиха всичко. Знаете как бе убита Десайне. — Те, разбира се, го знаеха. Втренчените в нея очи блеснаха. Убийството на Мъдра бе равно на убийството на бременна жена, на дете или на ковач. Някои от тези очи блеснаха дори прекалено силно. На Терава, на Риале, на още няколко. — Ако позволим на тези жени да си отидат ненаказани, тогава ние ще сме по-долни от животни, ние ще останем без чест. А аз поне държа на своята чест.
След тези думи тя се заизкачва по склона с вдигната глава, без да поглежда повече назад. Сигурна беше, че ще я последват. Терава, Норлея и Дайлин щяха да се погрижат за това, а също и Риале, и Тион, и Мейра, и останалите, които я бяха придружили преди няколко дни, за да се уверят, че Ранд ал-Тор е пребит и натикан в дървения му сандък от Айез Седай. Напомнянето й бе адресирано повече към тези тринадесет, отколкото към останалите, и те нямаше да посмеят да отворят уста. Истината за това как бе загинала Десайне ги привързваше здраво към нея.
Мъдрите с техните поли, заметнати през ръцете им, за да освободят нозете им, не можеха да застигнат алгай’д’сисвай в кадин-сор, колкото и силно да тичаха, но се затичаха здраво. Пет мили през ниските полегати хълмове — не беше дълго разстояние. Накрая спряха на една от височините и загледаха започналия вече танц на копията.
Хиляди от техните алгай’д’сисвай образуваха огромно езеро от забулена в черно сиво-кафява гмеж, връхлитаща от всички страни към кръг от влагоземски фургони, който на свой ред ограждаше една от малките групи дървета, осеяли целия район. Севанна изпъшка от яд. На Айез Седай им беше останало време дори да вкарат всичките си коне в кръга! Копията обсаждаха фургоните, притискаха ги, мятаха дъжд от стрели, но онези в предните редици сякаш напираха срещу невидима стена. Отначало стрелите, извили се в най-висока дъга, преминаваха през тази стена, но след това и те започнаха да се удрят в нещо невидимо и да отскачат. Сред Мъдрите се надигна глух ропот.