— В такъв случай, след като лорд-капитан Канвил е убеден, че законът трябва да се спази, боя се…
— Аз се боя, че Канвил е съгласен с мен, Асунава. — Още призори се беше съгласил, след като разбра, че Валда е вкарал половин легион в Крепостта. Канвил не беше глупак. — Въпросът сега е не дали аз ще бъда лорд-капитан командир, а кой ще насочва Ръката на Светлината в изравянето на истината.
Не беше страхливец Асунава, нито по-глупав от Канвил. Нито трепна, нито му хрумна да запита как точно смята Валда да постигне това.
— Разбирам — каза той след кратка пауза, и после — малко по-кротко: — Смяташе ли напълно да пренебрегнеш закона, синко?
Валда почти се изсмя.
— Можете да разследвате Мургейз, но няма да я подлагате на разпит. Ще можете да я получите след като аз приключа с нея. — Което навярно щеше да отнеме известно време: да намери за заместник за Лъвския трон човек, който да разбира истинската му връзка с Чедата, както крал Ейрлон тук, нямаше да стане за два дни.
Асунава може би го разбра, а може би не. Отвори уста, но откъм отворената врата последва ахване. Там стоеше секретарят на Ниал — беше присвил очи и се мъчеше да разбере какво става.
— Тъжен ден, господин Балвер — каза Асунава с тъжен и твърд като желязо глас. — Изменникът Омерна посече нашия Лорд-капитан командир Педрон Ниал, Светлината дано освети душата му. — Ни на йота от истината; гърдите на Ниал вече не помръдваха, а убийството му наистина си беше чиста измяна. — Лорд-капитан Валда влезе твърде късно, за да го спаси, но успя да съсече Омерна в самите дълбини на греха му.
Човечето с птичите очи предизвика сърбеж по кожата на Валда.
— След като си тук, Балвер, можеш да свършиш нещо полезно. — Безполезни хора той не обичаше, а гърчавият писар беше повече от безполезен. — Съобщи на всеки лорд-капитан в Крепостта следното: че лорд-капитан командирът е мъртъв и че свиквам заседание на Съвета на Помазаните. — Първият му акт, след като го провъзгласяха за лорд-капитан командир, щеше да е да изрита това човече извън Крепостта, така да го изрита, че да подскочи два пъти, и да си избере секретар, чието лице няма се гърчи от нервни тикове. — Дали Омерна е бил купен от вещиците, или от Пророка, решен съм да подиря възмездие за Педрон Ниал.
— Както заповядате, милорд — отвърна Балвер сухо, с все така присвити устни. — Ще бъде както наредите. — Явно едва сега можа да се насили да погледне тялото на Ниал — и заотстъпва треперливо, без да поглежда към нищо друго.
— Изглежда, че в края на краищата ти ще бъдеш нашият следващ лорд-капитан командир — каза Асунава, след като Балвер излезе.
— Така изглежда — отвърна сухо Валда. До протегнатата ръка на Ниал лежеше тънко листче, от онези, които се използваха за изпращане на донесения по гълъби. Валда се наведе и го вдигна, след което въздъхна отвратено — листчето беше лежало в локва вино и мастилото се беше размазало.
— И Ръката ще получи Мургейз, след като повече не ви е нужна. — Изобщо не беше въпрос.
— Ще ви я връча лично. — Навярно щеше да се наложи да намери нещо, за да уталожи за известно време апетита на Асунава. Може би щеше да се наложи да си осигури и отзивчивостта на Мургейз. Валда хвърли ненужната листче върху тялото на Ниал. Старият вълк бе изгубил остротата на ума си и нервите си със старостта и сега единствено от него, Еамон Валда, зависеше да постави вещиците с техния Лъжедракон на колене.
Проснат по корем на билото на една от височините, Гавин гледаше към мястото на погрома. Думайски кладенци бяха на няколко мили, но въпреки това се виждаше пушекът от пламналите фургони. Какво се беше случило, след като той поведе онова, което можа да събере от Младоците по време на пробива, той не знаеше. Ал-Тор, изглежда, бе овладял положението, ал-Тор и онези мъже в черни куртки, които, изглежда, преливаха, надвивайки и Айез Седай, и айилците. Едва когато осъзна, че Сестрите отстъпват, той реши, че е крайно време да тръгне.
Съжали, че не беше убил ал-Тор. Заради майка си. Егвийн го отричаше, но нямаше доказателства. Заради сестра си. Ако Мин беше казала истината — трябваше да я принуди да напусне лагера с него, въпреки желанието й; толкова много неща в този ден трябваше да станат другояче — ако Мин беше права и Елейн наистина обичаше ал-Тор, то тогава тази ужасна съдба беше достатъчен повод да го убие. Може би айилците бяха връхлетели, за да му помогнат. Но се съмняваше.
С кисел смях, той пак надигна далекогледа. На една от каишките му със златни букви беше изписано: „От Мургейз, кралицата на Андор, на нейния любим син, Гавин. Ще бъдеш живият меч за своята сестра и за Андор.“ Думи, които сега горчаха.