— Ония поне не са опасни повече — каза Ейрам и посочи с брадичка три от Сестрите, които седяха малко встрани от останалите.
Едната плачеше, притиснала лице в коленете си; другите две се взираха измъчено в празното. От вчера насам с нищо не бяха се променили, но добре поне, че бяха престанали да пищят. Ако Перин схващаше добре, в което се съмняваше, те по някакъв начин се бяха усмирили, когато Ранд се бе освободил от плена им. Никога вече нямаше да могат да преливат Единствената сила. За Айез Седай, изглежда, смъртта беше за предпочитане.
Очаквал беше, че другите Айез Седай ще се опитат да ги утешат, да се погрижат за тях по някакъв начин, но повечето от тях напълно пренебрегваха трите, въпреки че твърде много се стараеха да гледат все някъде в друга посока, а не към тях. Колкото до това, усмирените Айез Седай също отбягваха да поглеждат към останалите. В началото поне няколко от другите Сестри се бяха приближили до тях, всяка поотделно, външно много спокойни, но със силна миризма на отврат и неохота, но нещастничките не получиха нищо, което да облекчи страданието им, нито дума, нито поглед. Тази заран никоя не беше пристъпвала до тях.
Перин поклати глава. Айез Седай имаха навик най-старателно да пренебрегват всичко, чието съществуване не искаха да признаят. Например облечените в черни куртки мъже, стърчащи около тях. За всяка от Сестрите имаше по един Аша’ман, дори за трите усмирени, и тези мъже като че ли изобщо не мигаха. От своя страна, Айез Седай гледаха покрай Аша’ман или направо през тях, все едно че изобщо ги нямаше.
Страхотен номер беше това и сигурно никак не беше лесен. Той самият не можеше да не зачете присъствието на Аша’ман, при това без да е под тяхна стража. На възраст бяха различни от недорасли момчета все още с мъх по бузите до прошарени или плешиви мъжаги — и това, което ги правеше опасни, съвсем не бяха черните униформени палта с високите яки, нито мечовете на бедрата им. Всеки Аша’ман можеше да прелива и неизвестно как те пречеха на Айез Седай да прелеят. Мъже, владеещи Единствената сила, нещо кошмарно. Ранд, разбира се, го можеше, но той все пак си беше Ранд и освен това — Преродения Дракон. Докато от тези типове космите по тялото на Перин настръхваха.
Оцелелите Стражници на пленените Айез Седай седяха малко по-встрани, също под охрана. Тридесетина от бойците на лорд Добрайн и техните кайриенски шлемове с формата на камбана и още толкова майенци от Крилатата гвардия, в червени ризници, всички нащрек, сякаш пазеха глутница от леопарди. И съвсем правилно, при тези обстоятелства. Стражниците бяха повече от самите Айез Седай — явно доста от пленничките бяха от Зелената аджа. Да, охраната бе повече от Стражниците, доста повече, и въпреки това изглеждаше недостатъчна.
— Светлината да даде дано тази пасмина да не ни носи повече мъки — измърмори Перин. На два пъти през нощта Стражниците се бяха опитали да се измъкнат на свобода. Всъщност тези бунтове бяха потушени по-скоро от Аша’ман, отколкото от кайриенците или майенците. Никой от Стражниците не беше убит, но поне десетина бяха с изпочупени кости и на никоя от Сестрите не позволиха да ги Цери.
— Ако лорд Дракона не може да реши — каза тихо Ейрам, — може би някой друг ще трябва да го реши. За да го предпази.
Перин го изгледа криво.
— Какво да реши? Сестрите им казаха да не се опитват повече и те ще се подчинят на своите Айез Седай.
С изпочупени кости или не, колкото и да бяха обезоръжени, с вързани зад гърбовете ръце, Стражниците все пак приличаха на вълча глутница, чакащи главатарят да подаде команда да нападнат. Никой от тях нямаше да миряса, докато неговата Айез Седай не се окаже на свобода, а може би докато всички Айез Седай не бъдат освободени. Айез Седай и Стражници — купчина старо, добре изсъхнало дъбово дърво, готово да лумне в пламъци. Но дори Стражниците и Айез Седай се бяха оказали безсилни пред Аша’ман.
— Нямах предвид Стражниците. — Ейрам се поколеба, а после се премести по-близо до Перин и сниши глас до дрезгав шепот. — Айез Седай отвлякоха лорд Дракона. Той не може да им се довери никога вече, но и не иска да направи това, което трябва. Ако те загинат преди той да е разбрал…
— Какво искаш да кажеш? — Перин едва не се задави. Не за първи път се зачуди дали изобщо беше останало в този мъж нещо от предишния Калайджия. — Те са беззащитни, Ейрам! Беззащитни жени!