— Ще видя какво мога да уредя — отвърна й той сухо и напъха медальона в джоба на палтото си. Тох? Да я надвиел? Светлина! Тази жена определено прекарваше прекалено много време с Авиенда.
Помогна й да се изправи, а тя погледна към Ванин с оплесканото му от кръв лице и изпопадалите жени и направи гримаса, и изпъшка:
— О, Светлина! О, кръв и проклети скапани пепелища! — Въпреки ужасното положение той се сепна. Не беше очаквал да чуе такива думи от устата й: изглеждаха непривични, сякаш знаеше звуците, но не и смисъла им. Но пък някак я подмладиха.
Тя се дръпна от ръката му, хвърли шапката си настрани и побърза да коленичи до най-близката Мъдра жена, Реане, и да хване главата й с две ръце. Жената лежеше отпусната, с лице надолу и протегнати напред ръце, сякаш я бяха спънали, докато е бягала. Към стаята, накъдето бяха тръгнали всички, към нападателя, а не назад.
— Това ми е непосилно — промълви Елейн. — Къде е Нинив? Защо не дойде с теб, Мат? Нинив! — извика тя към стълбите.
— Няма защо да врещиш като коза — изръмжа Нинив от прага. — А ти да я държиш здраво, чу ли ме? — изврещя тя досущ като коза. Носеше шапката си и я размахваше към онази, на която викаше. — Само да си я изпуснала и така ще ти зашлевя ушите, че ще ти звънят цяла година!
А после се обърна и очите й едва не изхвърчаха.
— Светлината да ни освети дано! — изпъшка тя и бързо клекна до Джанира. Едно докосване само и се изправи, присвила очи от болка. Жената бе мъртва. Нинив, изглежда, приемаше смъртта като лична обида. Тя се отърси и пристъпи към следващата, Тамарла, и този път, изглежда, имаше нещо, което можеше да се Изцери. Изглеждаше също така, че раните на Тамарла не са много прости, защото Нинив се навъси. — Какво е станало тук, Мат? — попита настоятелно тя, без да вдига поглед към него. Тонът й го накара да въздъхне; можеше да се сети, че ще реши, че той е виновен за всичко. — Е, Мат? Какво стана? Ще проговориш ли най-после, или трябва да… — Той така и не разбра каква закана смята да му отправи.
Лан беше последвал Нинив по стълбите, разбира се, със Сумеко по петите му. Едрата Мъдра жена хвърли само един поглед в коридора и тутакси надигна поли и се завтече към Реане. Погледна много притеснено Елейн, след което се смъкна на колене и започна да движи ръцете си над Реане по много странен начин.
Виж, това вече накара Нинив да надигне глава.
— Какво правиш? — викна й тя рязко, без да престава с това, което правеше на Тамарла. — Къде си го научила това?
Сумеко се сепна, но ръцете й не спряха.
— Простете ми, Айез Седай — заговори тя почти несвързано. — Зная, че не бива да… Ама тя ще умре, ако не я… Знам, че нямам право да се опитвам да… Но просто исках да се науча, Айез Седай. Моля ви.
— Не, не, продължавай — отвърна й унесено Нинив. Повечето й внимание беше насочено към жената в ръцете й, но не цялото. — Виж! Изглежда, знаеш някои неща, които дори аз… Тоест, много интересно ги заплиташ тия потоци. Подозирам, че много Сестри ще поискат да ги научиш. — И тихо добави: — И може би най-после ще ме оставят на мира. — Сумеко може би не чу последното, но и това, което чу, накара челюстта й да падне чак до впечатляващата й гръд. Ръцете й обаче не спряха.
— Елейн — продължи Нинив, — би ли погледнала за Купата, моля те? Предполагам, че е зад онази врата. — Тя кимна към една врата, разтворена като още пет-шест други. Това накара Мат да примигне, докато не забеляза два малки парцалени вързопа, лежащи пред прага й — изглежда, бяха изтървани от плячкаджиите.
— Да — измърмори Елейн. — Да, това поне мога да свърша. — Погледна все още пъшкащия Ванин, въздъхна и прекрачи през прага, от който почти моментално изригна облак прах, придружен от кашляне.
Въздебелата Мъдра жена не беше единствената, последвала Нинив и Лан. Йейне изскочи от стълбището, бутайки тарабонската Мраколюбка пред себе си — беше извила едната й ръка зад гърба и я стискаше за врата. Челюстите на Йейне се бяха стегнали, устата й бе плътно стисната. Лицето й беше наполовина ужасено поради увереността, че жива ще я одерат, дето си е позволила да мандахерца една Айез Седай, и наполовина изопнато в решимост да я държи въпреки всичко. Нинив успяваше понякога да постигне този ефект с хората. Черната сестра се беше опулила от ужас и така се беше отпуснала, че със сигурност щеше да падне, ако не беше здравата хватка на Йейне. Със сигурност трябваше да е заслонена и също толкова сигурно беше, че предпочита жива да я одерат пред това, което я очаква. От очите й капеха сълзи, а от устата й излизаха жалки стонове.