— Проклятие! — изръмжа той.
— Беда ли? — попита Ейрам, поизправи се, както беше приклекнал на пети, и посегна към дръжката на меча с вълчата глава, щръкнала над рамото му. Беше станал много добър с този меч и винаги го използваше с преголяма охота.
— Никаква беда няма, Ейрам. — Това не беше съвсем лъжа. Перин се отърси от мрачния си размисъл и едва сега огледа с ясен поглед другите. Всички наведнъж. И това, което видя, никак не му хареса, а Айез Седай бяха най-малкото.
Кайриенци и майенци поглеждаха айилците подозрително, на което айилците отвръщаха с не по-малко подозрителни погледи, особено към кайриенците. Дотук — нищо изненадващо. В края на краищата айилците си бяха спечелили известна слава с това, че не изпитваха особено приятелски чувства към никого от тази страна на Гръбнака на света, най-малкото към кайриенците. Простата истина беше, че айилците и кайриенците се мразеха взаимно толкова, колкото беше възможно да се мразят два народа. Нито една от двете страни все още не беше загърбила тази враждебност — най-доброто, което можеше да се каже, беше че я държаха вързана на хлабава каишка — и все пак досега поне той беше убеден, че ще я държат. Поне заради Ранд, ако не за друго. Но едно особено мрачно настроение витаеше в стана, напрежение, което здраво беше поразило всички и всеки. Ранд вече бе освободен, а временните съюзи, в края на краищата, си бяха точно това — временни. Айилецът стискаше по-здраво копието си, погледнеше ли към някой кайриенец, а кайриенецът мрачно опипваше дръжката на меча си. Същото и с майенците — те не се бяха карали с айилците, никога не бяха воювали с тях освен по време на Айилската война, в която бяха взели участие всички народи, но стигнеше ли се до бой, нямаше съмнение на чия страна щяха да застанат. Мъжете от Две реки впрочем — също.
Мрачното настроение обаче беше пуснало корени най-вече сред Аша’ман и Мъдрите. Мъжете в черните палта не обръщаха повече внимание на Девите и на сисвай-айман, отколкото на кайриенците, на майенците или на хората от Две реки, но поглеждаха към Мъдрите с почти толкова мрачни лица, колкото към Айез Седай. Най-вероятно не правеха голяма разлика между една жена, владееща Силата, и друга. Всяка от тях можеше да се окаже техен враг, и то опасен — тринадесет наведнъж бяха смъртно опасни, а в стана и околностите му имаше над деветдесет Мъдри — по-малко от половината от Аша’ман, но предостатъчно, ако решаха да им навредят. Жени, които можеха да преливат, но изглежда, все пак следваха Ранд; изглежда, следваха Ранд, но все пак бяха жени, които току-виж можеха да решат да прелеят.
Мъдрите на свой ред поглеждаха към Аша’ман съвсем по-малко хладно, отколкото към Айез Седай. Аша’ман бяха мъже, които можеха да преливат, но изглежда, следваха Ранд; следваха Ранд, обаче… Ранд беше особен случай. Според Гаул за неговото преливане не се споменаваше в пророчествата за техния Кар-а-карн, но айилците, изглежда, се правеха, че този неудобен факт просто не съществува. Аша’ман обаче изобщо ги нямаше в тези пророчества. Все едно да разбереш, че глутница побеснели лъвове се бият на твоята страна. Колко дълго ще ти останат верни? Може би ще е по-добре да ги премахнеш веднага?
Той притвори очи и гърдите му се занадигаха в тих, тъжен смях. „Мисли за хубавите неща на Велики Чазалайн!“ „Да ме изгори дано — помисли си той кисело. — Трябваше да замина с Ранд.“ Не, най-добре беше да разбере какво става, и по-добре рано, отколкото късно. Но какво, в името на Светлината, щеше да направи? Ако айилците, кайриенците и майенците се нахвърлеха едни срещу други, или още по-лошо — Аша’ман и Мъдрите… Буре, пълно със змии, и единственият начин да разбереш кои са пепелянките беше да си пъхнеш ръката вътре. „Светлина, колко ми се ще да съм си вкъщи сега, с Файле, с ковачницата, в която да си работя и никой да не ме нарича с това проклето «лорд»…“
— Конят ви, лорд Перин. Не казахте кой искате да ви оседлая, Стъпко или Дръжливко, затова оседлах… — Под гневния поглед на Перин Златоокия Кенли Мерин се присви зад гърба на сиво-кафявия жребец, който водеше.
Перин му махна успокоително. Кенли с нищо не му беше виновен. Каквото не можеш да оправиш, трябва да го изтърпиш.
— Спокойно, момко. Добре си направил. Стъпко ще свърши работа. Много добре си го избрал. — Мразеше да говори на Кенли по този начин. Нисък и набит, Кенли едва беше порасъл колкото да може да се ожени или да напусне дома си — и определено не беше порасъл достатъчно за рядката брада, с която се опитваше да подражава на Перин — но се беше сражавал храбро с тролоците при Емондово поле, а и вчера се беше справил добре. Но той се ухили широко на похвалата, която получи от проклетия „лорд Перин“.