Мат насъбра търпение — надяваше се да намери достатъчно.
— Голам са били сътворени в разгара на Войната за Силата, по време на Приказния век — започна той от самото начало. Почти от началото на това, което му беше разказала Биргит. Докато говореше, се обръщаше ту към едната, ту към другата група жени. Светлината да го изгореше дано, ако позволеше едната пасмина да си помисли, че е по-важна от другата. Или че той ги моли за нещо, да им се не видят проклетниците му проклети! Особено след като всъщност ги молеше. — Били са направени, за да убиват Айез Седай. За нищо друго. Да избиват хора, които могат да преливат. Единствената сила няма да ви помогне — Силата не може да докосне един голам. Всъщност те могат да усетят способността за преливане, стига да са, да речем, на петдесет крачки от теб. Могат също да усетят и силата в теб. Голама не можеш да го познаеш, преди да е станало твърде късно. Отвътре… голам няма кости — могат да се провират под вратите. И са толкова силни, че могат да изкъртят вратата от пантите с една ръка. — Или да разкъсат гърло. Светлина, трябваше да остави Нейлсийн да си лежи в леглото.
Той потисна трепета и продължи натиска си. Жените — всички — го гледаха и като че ли почти не мигаха. Нямаше да им позволи да го видят, че трепери.
— Създадени са били само шест голама — три мъжки и три женски; във всеки случай, поне приличали на такива. Явно дори Отстъпниците се чувствали малко притеснени от тях. Или може би просто са решили, че шест им стигат. Тъй или иначе, вече знаем, че един от тях е в Ебу Дар, вероятно е запазен жив след Разрушението в стазисна кутия. Не знаем дали и някой друг е бил поставен в тази кутия, но и един е предостатъчен. Който и да го е пратил — а би трябвало да е някой от Отстъпниците, знаел е, за да ни проследи отвъд реката. Трябва да е бил изпратен за Купата на ветровете и според това, което ми каза — за да убие Нинив или Елейн, а може би и двете. — Той им отдели един бърз поглед, пълен с утеха и съчувствие; никой не можеше да се почувства спокоен, ако разбере, че такова нещо е тръгнало подир него. В отговор Елейн го изгледа озадачено и само леко се намръщи, а Нинив му махна небрежно и нетърпеливо да продължи.
— Та да продължа — каза той и ги изгледа ядосано. Имаш ли си работа с жени е много трудно да не въздишаш. — Който и да е изпратил голама, сигурно знае, че сега Купата се намира в Тарасинския палат. Ако той или тя изпрати голама тук, някои от вас ще загинат. Може и Купата да вземе. А на всичко отгоре и Фалион Бода — тя едва ли е сама, нищо че Испан е пленничка, така че имаме да се безпокоим и от Черната Аджа също така. В случай че Отстъпникът и голамът не ви стигат. — Реане и Мъдрите жени се дръпнаха, още по-възмутени и от Мерилил с приятелките й при споменаването на Черната Аджа, а Айез Седай се вдървиха и набраха полите си, готови да му се нахвърлят обидени. Да ги натисне: друго не му оставаше. — Така. Сега разбрахте ли защо всички вие трябва да напуснете палата и да отнесете Купата някъде, където голамът няма да се сети да я потърси? Някъде, за където и Черната Аджа няма да се досети? Сега разбрахте ли защо трябва да се направи?
Сумтенето на Ренайле можеше да стресне ято гъски чак в съседната стая.
— Вие просто се повтаряте, господин Каутон. Мерилил Седай твърди, че тя никога не е чувала за така наречения голам. Елейн Седай казва, че там е имало някакъв странен мъж, същество някакво, но нищо повече. Вие откъде знаете това, което твърдите, че знаете? Защо трябва да се отдалечаваме още повече от водата поради приказките на един мъж, който просто си измисля какво ли не?
Мат хвърли поглед към Нинив и Елейн. Не че се надяваше много на помощ. Само ако благоволяха да си отворят устата, отдавна щяха да са свършили, но те само го гледаха, пробвайки безизразните маски на Айез Седай дотолкова, че челюстите им сигурно скърцаха. Това тяхно мълчание той не можеше да го разбере. Бяха описали събитията в Рахад едва отгоре-отгоре и той беше готов да се обзаложи, че нямаше изобщо да споменат за Черната Аджа, ако не се налагаше да дадат някакво обяснение, след като се появиха в палата с една овързана и заслонена Айез Седай. Испан я бяха задържали под стража в друга част на палата и присъствието й стана известно само на шепа хора. Нинив й беше изсипала някаква отвара в гърлото, смес от някакви билки, която вонеше отвратително и от която опулените очи на жената щяха да изскочат, и много скоро след това горката започна да се кикоти истерично и да се препъва, а останалите от Плетящия Кръг останаха в същата стая да я пазят. Бяха приели задължението си с голяма неохота, но го изпълняваха усърдно. Нинив им беше пояснила изрично, че ако позволят на Испан да се измъкне, ще е по-добре и те да побегнат преди да ги е спипала.