— Всички вие можете да преливате, както разбирам — каза той много кротко. — Но на мен ми е все едно. — Най-добре да им го каже направо още отначало. — Можете да питате Аделиз и Вандийн колко ми пука дали една жена прелива, или не.
Ренайле погледна покрай него към Тилин, но не заговори на кралицата.
— Нинив Седай — каза тя сухо, — според мен във вашата сделка не се споменаваше, че съм длъжна да слушам това младо чепкало. Аз…
— Изобщо не ми пука за твоите сделки с когото и да било, проклета дъще на пясъците! — сопна й се Мат. Значи раздразнението му не беше чак толкова под контрол. От един мъж — толкова.
Жените зад нея ахнаха в хор. Преди повече от хиляда години една жена на Морския народ беше нарекла един есенски войник „син на пясъците“, преди да се опита да забие нож в ребрата му, и споменът за тази случка сега беше изплувал в паметта на Мат Каутон. Не беше най-тежката обида сред Ата-ан Миере, но почти. Лицето на Ренайле се наля с кръв; тя скочи, изсъска и отрупаният с безценни камъни кинжал блесна в юмрука й.
Мат го дръпна от ръката й преди да е стигнал до гърдите му и я бутна обратно в стола. Наистина имаше бързи ръце. При това все още можеше да сдържа нервите си. Все едно колко жени си въобразяваха, че ще го водят като кукла на конци, можеше…
— А сега ме чуй добре, подводна скала такава! — Е, добре, май не можеше да ги сдържа повече. — Нинив и Елейн имат нужда от вас, иначе щях да ви оставя на голама да ви скърши кокалите и на Черната Аджа да събере каквото е останало. Колкото до вас, аз съм Надзорникът на мечовете и мечовете ми са оголени. — Какво точно означаваше това, нямаше никаква представа, освен че веднъж беше чул „Когато мечовете са оголени, дори Надзорницата на корабите се кланя на Надзорника на мечовете.“ — А сделката между теб и мен е следната. Вие отивате там, където Нинив и Елейн поискат, в замяна на което аз няма да вържа цялата ви пасмина и да ви метна на коне, за да ви завлека там собственоръчно!
Така не можеше да се продължава. Не и с Ветроловката на самата Надзорница на корабите. Не дори и с последния юнга, който ти подтичва по палубата с превит гръбнак, впрочем. Ренайле се сгърчи от усилие да не скочи отново с голи ръце — нали кинжалът й беше в ръката му.
— Споразумяхме се, в името на Светлината! — изръмжа тя. Устата й замърда и смутът и неверието се подгониха по лицето й. Този път ахканията зад гърба и прозвучаха все едно че вятърът беше разкъсал пердетата.
— Споразумяхме се — бързо отвърна Мат, докосна устните си с пръсти и ги притисна до нейните.
След малко тя направи същото, като пръстите й потръпнаха на устата му. Той й протегна кинжала и тя го изгледа тъпо преди да си го вземе. Оръжието се прибра в отрупаната с камъчета кания. Не беше никак учтиво да убиеш човек, с когото току-що си сключил сделка. Най-малкото — не и преди условията да са изпълнени. Сред жените зад нея се надигна ропот и Ренайле се отърси и плесна с ръце. Това накара Ветроловките на Надзорниците на вълните да притихнат, както и двете упражняващи се в занаята чистачки на палуби.
— Мисля, че току-що сключих сделка с един тавирен — заяви тя хладно. Можеше да научи дори Айез Седай как бързо да се окопитват. — Но някой ден, господин Каутон, ако благоволи Светлината, мисля, че по въже ще тръгнете заради мен.
Какво точно означаваше това Мат не знаеше, освен че му прозвуча неприятно. Но и отвърна с най-изискания си поклон и каза:
— Всичко е възможно, стига да благоволи Светлината.
Малко повече учтивост никога не беше излишна в края на краищата. Въпреки че обнадеждената и усмивка го притесни.
Когато се обърна и огледа останалата част от стаята, човек можеше да си помисли, че са му израснали рога и крила, поне ако се съдеше по погледите на всички.
— Други възражения има ли? — попита той кисело и не изчака за отговор. — Струва ми се, че няма. В такъв случай предлагам да изберете някое място по-далече оттук и да тръгваме, щом си съберете багажа.
Все пак последва обсъждане, колкото за пред очи. Елейн спомена за Кемлин, но това прозвуча несериозно, а Кареане предложи няколко затънтени селца някъде из Черните хълмове, до всички от които лесно можело да се стигне с помощта на Праг. Вандийн заговори за Арафел, а Авиенда предложи Руйдийн, в Айилската пустош. Жените от Морския народ се чумереха толкова повече, колкото по-надалече от морския бряг се намираха споменатите места. Само колкото за пред очи. Поне за Мат това беше ясно от начина, по който Нинив нетърпеливо подръпваше плитката си, колкото и разгорещено и бързо да се сипеха предложенията.